Не знаех какво да очаквам, а и не подходих с очаквания, за да мога необременен от тях да попия книгата във възможно най-чистия ѝ вид. Чистосърдечно признавам, че точно този тип начин на писане на проза ми е по-далечен и като цяло не присъства особено много в избора ми на четиво. Което не означава, че не оценявам интересните идеи, неподозираните развои в сюжетите, нетипичната гледна точка, различните перспективи, завидното боравене със словото, богатата езикова (и не само) култура и т.н.

Лично аз не съм фен на тезисни изказвания от типа „нещата от живота са такива, защото са еди-какви си, точка“, но няма лошо – винаги е полезно да видиш нечие друго тежнение. Ако дори някак мога с едно изречение да определя „Винилови души“, бих казал, че са любопитни житейски ситуации или размишления, които се преплитат с необикновени обстоятелства, житейски случки, комични, абсурдни, тъжни, носталгични, идеалистични или привидно нормални, но всъщност далеч не толкова, които преминават през метафорично-поетичното авторово сито, което им придава един характерен послевкус я на магически реализъм, я на неочакван завършек, я на нещо трудно определимо, но определено оставящо те в някакъв особен размисъл.

Аз лично много се радвам, че моят приятел и колега по перо Дамян Д. Рейнов осъществи своя самостоятелен книжен дебют и то почти по едно и също време с моята книга. Тук няма да говоря за себе си, разбира се, но не мога да подмина множеството прилики, които намерих в неговия сборник и моя – огромното жанрово разнообразие, различните идеи, сходните възгледи за някои неща и т.н.

Впечатление ми направи изпипаният език, с който се борави и определено е положено старание, за да се получи добре. Не видях нищо претупано, отделено е достатъчно внимание, за да може тези текстове да придобият този добре оформен и приятен за четене вид. И поздравления на изд. „Лемур“, които са изтеглили печелившата карта с този толкова перспективен автор, както и за страхотното оформление на книгата с приятни на пипане твърди корици.

Темите в книгата варират като в добре зареден голям магазин за крафт бира – има богат избор за всеки каприз, чиято консумация оставя приятен послевкус и желанието да пийнеш пак, но този път нещо различно. А сюжетите са наистина разнообразни – истории от света на артисти и творци, крими хорър, арт хорър (май току-що си съчиних нов поджанр), трилър, мистерии, фантастика, екшън, хумор и още куп разновидности, за които не се наемам да именувам, за да не кажа някоя глупост. И общото между всички тях е, че са разказани увлекателно и с огромно желание и любов.

Когато през 2020-а година гостувах на едно събитие в Съюза на българските писатели имах възможността да се запозная с интересен и любопитен човек – Димитър Петров-Регѝн. Разбрах, че през тази година е издал дебютната си книга – сборник с разкази „Парченца живот“. Нещо повече – издал е още 4 книги – богато илюстровани приказки за деца. Тук ще кажа няколко думи за сборника.

Чисто жанрово книгата е една разнообразна амалгама от преживявания и чувства – философски размисли, тъжни истории, фантастични и хорър такива, гняв, страх, омраза. Определено емоциите са поставени на преден план в историите, които имат за цел да бръкнат в душата на читателя, да го накарат да се замисли, да поразбъркат уж подредения свят в главите ни и да предложат различен поглед върху света и човешките взаимоотношения. Според мен този подход в изложенията на разказите е навярно най-голямата сила в тази книга. И най-голямата слабост.

Моите уважения към редактора Благовеста Касабова – определено сериозно и утвърдено име в родната литература, но дори аз, който нямам кой знае колко дълбок поглед върху тънкостите на текста забелязах много нередности. Те просто ми се набиваха в очите. Това са най-вече повторенията – гъмжеше от тях. Можеше много лесно да бъдат избегнати, начини винаги има и не знам защо това не е оправено.

Подходих с големи очаквания към „Трансформации“-те на Благой Иванов и те се оправдаха и по един неочакван за мен начин. И преди съм чел негови творби („Седем градски гряха“), но за първи път се потопих във въображението му под формата на сборник с разкази. Знам, че далеч не пише от вчера и днес, а е започнал от преди има-няма двайсет години. Още повече, че като кино критик и ценител и върл фен и познавач на хоръра в литературата и филмите човек като него има сериозно отношение към този жанр и в никакъв случай няма да допусне или да се изкуши да ползва уж сигурните похвати в писането, които реално водят към баналното, посредственото, клишираното.

Засегнатите теми в този сборник варират и тяхното разнообразие ми допадна. Дори често експлоатираната тема за вампири, която за мен не е сред най-любимите ми, тук е представена съвсем адекватно и на ниво. Както и останалите творби в книгата. А нестандартните сюжети на някои от разказите индикират за творческа дързост, която тегли читателя към особеното и неизвестното и самият факт, че тези истории са написани така е достоен за уважение. Вътрешните илюстрации от Кристина Стоянова чудесно допълват историите, а корицата, която също е нейно дело е просто жестока.

В търсене на хубава книга се спрях на дебютния сборник на младия разнолик талант Милен Колев. Разказите се четат леко и някак като стара книга с приказки от едно време ме отнесе по свой си начин в световете на въображението му. Жанровете варират от приказно фентъзи и магически реализъм до фантастика и ужаси и стигат до романтизъм и съвременен реализъм. Но за да е разнообразна откъм вкусове една манджа трябва да се приготви от различни продукти, съставки и подправки и точно това е направил Милен – включил е разкази, които изпъкват с разноцветни нюанси, емоции и жанрове. Попаднах на прекрасни открития и красиво написани истории, други не ми допаднаха толкова, но това е абсолютно нормално, тъй като нито може да се угоди на всеки, нито пък всеки автор прави световен бестселър от първата си книга.