Какво се получава когато практикуващ лекар и фронтмен на трапезен пънк северозападна банда реши да напише фентъзи роман? Получава се „Клиника в средата на нощта“ – първата книга от култовата поредица „Колекция Дракус“ на изд. „Гаяна“, съставена само и единствено от български автори.

От доста време бях хвърлил око на „Клиниката“ и ето, че нейният ред дойде. Та за какво иде реч:

Под маската на привидно благополучие на обществото-консуматор, във всяко кътче на Многополисната Общност процъфтява страховита престъпност.Големи бандитски организации, всевъзможни по-малки фракции на върколаци, вампири и хора, които по нищо не се различават от диви зверове, постоянно враждуват за преразпределение на територии на пазара за плът, кръв, наркотици, оръжие и всяко безумие, което може да се превърне в пари… Доктор Арчибалд Кимерия започва поредното си напрегнато нощно дежурство в Клиниката за митологични създания на Полис Кръстовище, без да знае, че ще се задействат събития и причинно-следствени връзки, които ще извадят наяве кървави тайни от миналото…

Познавам стила на Цолов от предишни негови творби, които съм чел – разкази в различни сборници и периодични издания и мога смело да заявя, че се превърна в един от любимите ми родни автори. Едно от нещата, което ме грабнаха в „Клиниката“ е обстановката. Представете си въпросната Многополисна Общност, населена с хора, вампири, върколаци, кукери, нестинари, сатири и прочие сладури, които живеят вкупом, взаимодействат си, колят се, убиват се и т.н. Разкарват се из града с пневмобили и летящи килимчета, а знаете ли кое е оръжието срещу вампир? Игломет – хитроумно устройство, което изстрелва есенция от чесън и директно играе хард на нервната система на кръвопиеца.

Кефи ме как Цолов е измислил свои собствени творения и хрумки в романа си, описвайки наглед банални същества като вампирите да речем. Например как те се хранят и си набавят кръв, как се размножават, какви са по природа и защо съществува общност на псевдовампирите. Ами тази на кукерите? Представете си тяхната общност – яки и обиграни мъжаги, които ходят с елеци и звънчета (броят на звънчетата показва колко хора са убили, мдаа), понякога и с маски, въоръжени до зъби, ядат, пият и поркат като за световно и имат своя вътрешно-кукерска философия за нещата от живота. И мога да спомена още куп подробности, които написани от ръката на доктор изглеждат плашещо реални.

В този роман главният герой, който е лекар (хм, интересно защо ли) се оказва въвлечен в сложна задкулисна игра на враждуващи раси. Но играта за някои от кукловодите загрубява, когато съпругата на нашия док (една секси нестинарка) бива отвлечена от вампирите. Тогава Арчибалд Кимерия припомня своите убийствени умения, придобити навремето от тъмното му минало и настава една мътна и кървава.

Екшънът е супер, героите са готини, всичко е описано толкова приятно, че изядох тази книжка за норматив. Но не саднах, че е свършила толкова бързо защото има продължение и тя е, нейното име е:

Интересен факт е, че продължението на „Клиниката“ е писано две години по-късно и разказва за събитията в книгата месец и половина след края на предишната. Та не бих искал да се впускам в излишни подробности из сюжета, за да не спойлна без да искам разни неща. Трудно е да преценя коя от двете книги ми хареса повече и няма да го направя защото просто и двете са страхотни, и двете притежават този остросюжетен чар, от който струи желанието на автора да напише нещо, което чувства присърце без да има претенции за някакъв мега елитарен шедьовър, а просто воден от любовта към писането.

Накратко за „Проклятието на Белиал“:

Месец и половина след описаните събития в „Клиника в средата на нощта“ д-р Арчибалд Кимерия очаква решението на Етичната комисия относно бъдещето си като хирург в Клиниката за митологични създания в Полис Кръстовище. Миналото, кърваво и оживяло, продължава да тъче нишките на съдбата му и той ще трябва да предприеме пътуване до Полис Паралел, където се намира основното седалище на могъщата организация на Кукерите, за да получи отговор на някои въпроси. Дирята от трупове ще нараства лавинообразно след него, а вампири, върколаци и хора ще образуват и развалят съюзи, защото в Многополисната Общност такава е реалността и животът не струва пукната пара…

Както е описано в книгата, може да се чете и самостоятелно, въпреки че е продължение на „Клиниката“, но аз, разБИРА се, бих препоръчал да се четат една след друга. Ся като ще правим нещо, да го правим като хората, нали?

Действието този път ни пренася в Полис Паралел, където Ачи се завръща като пълноправен член в общността на кукерите, за да отдаде последна почит на свой стар другар и ментор. Там се оказва забъркан в серия от интриги и предателства и само бързият му ум и рефлекси го спасяват от грозна смърт. Нещата се оказват, че не са точно тъй както са изглеждали в началото, но дотук с калпавия ми преразказ по сюжета.

Приятна изненада е, че книжката има и вътрешни цветни илюстрации, които много готино допринасят за въображението на читателите. Поздравления за художничката Емилия Богданова. „Белиал“ е отново в „Колекция Дракус“ този път под №21 и отново заявявам, че това е едно прекрасно четиво за всеки любител на такъв тип литература.

Димитър Цолов - Доктора в horror-bg.com
Пияният Бард