Чел съм и фентъзи, и фантастика, и хорър, и трилър, и т. нар. юношески романи, но досега не бях попадал на толкова умело написана комбинация от гореописаните жанрове. Камо ли от български автор. Може би защото не съм чел достатъчно (най-вероятно…). Но романът на Марин ТрошановЛАМЯ ЕООД“ и продължението му „ЛАМЯ ЕООД Освобождение“ определено изгълтах за няколко дена един след друг.

Бях чел и чувал немалко добри отзиви за „Ламя“-та преди да ѝ дойде реда. Рядко попадам на книга, която по такъв изкусен и очарователен начин да ме грабне и отнесе неусетно до края, карайки ме да жадувам да узная що за Бога ще се случи по-нататък. Ще си спестя риска грубо да окепазя труда на почитаемия автор, нахвърляйки накратко за какво става дума в сюжета, затова предоставям официалното резюме:

ЛАМЯ ЕООД“ е мрачно красива приказка, която започва на брега на морето, кръстосва улиците на София, криволичи из зловещи загадки и надниква в тайни, за чието съществуване никой не е подозирал. Едно фантастично приключение за любовта, която цял живот упорито преследваме, илюстрирано от художника Веселин Чакъров. Автор на корицата е Петър Станимиров – доайен на списание „Дъга“ и илюстратор на изданията на Стивън Кинг за България.

Действието започва през 1999 г. в Бургас. Мая - приятелката на Станимир Гелев (Миро) внезапно изчезва и нито семейството ѝ, нито полицията успяват да разберат какво я е сполетяло. Но той не се отказва. В продължение на 15 дълги години Миро проучва свръхестествени случаи, за да узнае истината. Вече преподавател в Софийския Университет той създава дружеството ЛАМЯ ЕООД (Ловец на Аномалии и Мистериозни Явления) и започва да помага на други хора, изпаднали в безизходица. Това го въвлича в невероятни приключения и опасности, а всяка следваща загадка сякаш все повече го приближава към отговора на въпроса: „Къде е Мая?“

Първото впечатление, което тази книга ми направи още от началните страници е с какво изключително старание подхожда Трошанов, за да пренесе читателя в съответната ситуация и действие. Много богато и описателно, детайлно и живо – все едно си там. Усещаш местата, хората, случките. Разчупени диалози. Обърнах специално внимание на този начин на писане – не е само в началото, за да „грабне читателя“. Абсолютно всичко, което е описано в книгата си го представих с ярка визия и усещане в главата си. Широка употреба на прилагателни, художествени сравнения и асоциации съпътстват действието през цялото време. Всевъзможни детайли са споменати, дори и на персонажи и места, чието присъствие в романа е кратковременно. И в същото време главният герой търпи различни състояния на духа и надгражда своето присъствие и усещане, докато преминава през всякакви събития и приключения.

Някъде бях попаднал на критичен, но иначе достатъчно добре аргументиран коментар по повод именно на тази богата употреба на описателни средства в този роман. Че като цяло историята седи малко попретрупана и че текстът излишно се натоварва. Поразсъждавах на това мнение и в крайна сметка стигнах до извода, че дори и това твърдение да има правота в някакъв смисъл, ако книгата бе леко „поокастрена“ в това отношение, тя просто нямаше да ми даде точно това чувство на художествена пълнота, което сякаш от доста време ми липсваше. В никакъв случай не казвам, че тя е перфектна, а казвам, че тя е такава каквато трябва да бъде.

Друго, което се чувствам длъжен да спомена е, че голяма част от действието се развива в реално време, което кара читателя да усети динамиката в повествованието. Аз ставах и лягах с главния герой, съчувствах на тегобите му и се радвах на радостните му моменти. Тръпнех (от любопитство) в напрегнатите ситуации, гневях се на несправедливостите и изпитвах онова чувство на вътрешна удовлетвореност, когато нещата си идват на мястото, когато „малките“ битки бъдат спечелени. Чувствах се изцяло съпричастен с всичко, което се случва не само с Миро, а и до голяма степен с останалите персонажи. Изобщо Трошанов ме накара да живея с творбата и героите му – качество, към което се стреми всеки един сериозен писател.

За капак ще кажа, че това е дебютна книга, която буквално направи фурор в родното литературно пространство. Всяка от премиерите на първите две части на романа събра над 200 човека, имаше широк медиен отзвук и значителен брой ревюта, впечатления и коментари – кой от кои по-позитивни. А най-хубавото е, че живот и здраве след не много време ще излезе и третата – финална част на този великолепен роман.

Тази книга не е типична фантастика, не е и типичен хорър, не е и типично юношеско четиво. Тя е много повече от всичко взето заедно, събрано между две майсторски илюстрирани корици. Препоръчвам пламенно!

Блог на Марин Трошанов

Авторска страница във фейсбук

Марин Трошанов в horror-bg.com