Точно както предните две части заключителната книга на приключението „Ламя ЕООД: Освобождение“ понася читателя през поредица от динамични събития, зрелищен екшън и стряскащи ужасии с гарнитура от фентъзи магия и няколко лъжици любов.
Не знам какво ми става, но прочетох книгата за около седмица – аз несериозният читател и отдавам това на сюжета, който бе така интересно построен, начинът на предаване на цялата тази картинка (и в буквален, и в преносен смисъл), както и заради очакването на финала на този толкова успешен роман, пожънал успехи сред малки и големи.
От началото до самия край историята е жива и много описателна. Чете се повече от гладко. Събитията и описанията сякаш могат да се почувстват заради умело вплетените детайли. По едно време се замислих дали пък всичко това не е една идея малко по-детайлно отколкото трябва. Но в крайна сметка какво значи дали „трябва“? На мен ми хареса точно както си е. Предполагам, че текстът би могъл съвсем леко да се „олекоти“, но не се наемам да давам акъл в тази насока. Най-важното за мен е, че думите придават една чудесна завършеност на описанията без да правят самия текст тромав и тежък.
Още от началната глава на книгата историята ни пренася в Бургас през 80-те години на миналия век. Когато прочетох най-първото изречение на съпругата ми („Стиснал вилицата с треперещи пръсти, Валери раздели тулумбичката на две и шурналият сироп образува гъсти локвички по дъното на порцелановата чинийка.“) тя възкликна „Прияде ми се тулумбичка!“. Сама по себе си тази нейна реакция е толкова показателна за силата и въздействието на словото, което Марин несъмнено притежава.
По изкусен начин е обрисуван соцът в Бургас – ненатрапчиво, и едновременно с достатъчно много детайли, които да пренесат читателя по байтошово време – манифестация с портрети на възрожденци и партийни вождове, кабелния завод „Васил Коларов“, партийни книжки, в-к „Работническо дело“, будилник „Слава“ и др. Разбира се, така извадени от контекста тези думи навярно изглеждат странно, но пръснати из текста и споменати като елементи от цялото изложение на сетинга придават точно онази завършност и живост на книгата, за които споменах. А и такива подробности ми правят впечатление.
Някой да не остане с впечатление, че соцът е засегнат силно – напротив, просто историята започва с леко връщане назад във времето, за да се даде отговор защо някои неща се случват по този начин в настоящето. А същинската история е един почти безспирен екшън на схватки, преследвания, бягания, търсения, сблъсъци, падения и възходи, които са прекъсвани за малко, колкото читателят да си поеме дъх, преди да бъде завлечен в ново още по-бясно и опасно премеждие.
Лично на мен винаги ми е харесвала темата за свръхестествени създания и паранормални явления и затова си позволявам да направя един паралел с много нашумелия сериал „Stranger Things”. По едно време осъзнах, че „Ламя“-та някак ми напомня на него и създава много сходно усещане докато препусках с жадни очи през сюжета. Разбира се, двете истории нямат нищо общо и това си е лично мое впечатление.
Тук вече е много строго субективно, но лично аз очаквах финалът да е някак по-дързък и тежък. Мисля, че за цялата епичност, която Марин създаде с тази толкова успешна трилогия книгата заслужаваше нещо по-въздействащо, което със завършека си да затвърди още повече силата на тази книга.
При всички положения изглълтах „Ламя“-та много бързо и интересът ми не спихваше за секунда от предната до задната корица, което в крайна сметка е най-важното за една книга. Както и предишните две части, тук художниците Петър Станимиров и Веселин Чакъров са се справили блестящо, изобразявайки духа на световете на Марин Трошанов и поздравления за което! С две думи – прекрасна книга, чудна трилогия, препоръчвам!
Блог на Марин Трошанов
Фейсбук страница на Петър Станимиров
Фейсбук профил на Веселин Чакъров
