Само да знаете, че тази книга не е за всеки, но пък толкова се радвам, че съм от тия, които цвилеха като кон от смях, изгълтвайки неусетно първите 80 страници на първия ден. Вдъхновена от реални случки ,“Нарко-маневри София – Бургас” с подзаглавие “Греховете на Мокрия, Едрия и Фараона” разкрива родната ни действителност в периода 2011-2018 г. от един един по-особен и интересен ъгъл – този на шепа младежи, които като всички млади хора искат да се забавляват по онзи хедонистичен начин, а именно да имат колкото се може повече с минимални усилия. И да друсат нон-стоп. Всичко и по всяко време.

Историята е вдъхновена от истински случки и героите са с променени имена и бих я окачествил като нещо подобно на роден вариант на „Страх и отвращение в Лас Вегас”, но без да е натоварена с дълбоката философска символика на култовото произведение, а е пропита с онзи младежки дух от улицата и в същото време поднасяща чрез скандален и веселяшки маниер едно простичко послание: че всичко на този свят се връща тъпкано… или поне ако си достатъчно глупав, че да се забъркаш в подобни абсурдни ситуации. Развоят на сюжета ми напомни малко на гангстерските филми на Скорсезе от 90-те – героите започват от нищото, преминават през разни перипетии, издигат се и после шумно и болезнено рухват.

Тази книга няма претенции за елитарност, за преплетени сюжетни линии, за сложни многопластови герои, но има душа и сърце, има живот, има истина, пресъздадена с литературни похвати, има чувство за хумор, има послание. И преди някой да се наежи от споменаването на думата „наркотици“ нека спомена, че още в самия предговор е описана обстановката в България по отношение на разпространението на дрога от края на миналия век до наши дни и завършва с (подчертавам и цитирам):

„Идеята е всеки да разчете описаното по свой собствен начин и да достигне до собствени изводи. Книгата няма за цел да проповядва или пропагандира каквито и да било морални или нравствени насоки и ценности, а да отрази една болезнена действителност чрез обективни и чисто литературни методи.“

(Бонус скрийншот)

Ако тръгнем да разчепкваме текста и да правим дисекция на изреченията определено ще бъдат открити немалко места, които могат да бъдат написани по-добре. Сигурен съм, че биха се намерили хора, които с удоволствие биха посочили повторения, клиширани изрази, описания, начин на представяне на действията и т.н. и т.н. Но е хубаво да се знае, че това е дебютна книга и че авторът Дон Коце (познат също и като Константин Рашков) не е точно писател, въпреки че от години се занимава с творчество. Това е човек изключително свързан с музиката и като фронтмен на култовата софийска дет метъл банда Coprostasis, текстописец на техните песни и водещ на онлайн телевизионния канал CoPro TV за интервюта, репортажи и ревюта за тежка музика му прави чест не само, че е посегнал към перото и е приел предизвикателството да сътвори нещо по-обемно от текст на песен, а че е успял да създаде една толкова забавна книга, която се чете изключително леко и носи своите житейски изводи. Поздравления, Дон Коце!

Coprostasis
CoPro TV