Когато през 2020-а година гостувах на едно събитие в Съюза на българските писатели имах възможността да се запозная с интересен и любопитен човек – Димитър Петров-Регѝн. Разбрах, че през тази година е издал дебютната си книга – сборник с разкази „Парченца живот“. Нещо повече – издал е още 4 книги – богато илюстровани приказки за деца. Тук ще кажа няколко думи за сборника.

Чисто жанрово книгата е една разнообразна амалгама от преживявания и чувства – философски размисли, тъжни истории, фантастични и хорър такива, гняв, страх, омраза. Определено емоциите са поставени на преден план в историите, които имат за цел да бръкнат в душата на читателя, да го накарат да се замисли, да поразбъркат уж подредения свят в главите ни и да предложат различен поглед върху света и човешките взаимоотношения. Според мен този подход в изложенията на разказите е навярно най-голямата сила в тази книга. И най-голямата слабост.

Моите уважения към редактора Благовеста Касабова – определено сериозно и утвърдено име в родната литература, но дори аз, който нямам кой знае колко дълбок поглед върху тънкостите на текста забелязах много нередности. Те просто ми се набиваха в очите. Това са най-вече повторенията – гъмжеше от тях. Можеше много лесно да бъдат избегнати, начини винаги има и не знам защо това не е оправено.

Няколко думи за разказите:

„Рошенка“ – Това е от разказите, които натискат емоционалните бутони, аз ги наричам „саднати“ („са̀двам“ – натъжа̀вам; глагол; стара диалектна форма от западнотракийски произход) разкази. Хубав разказ с красив завършек.
„Състезанието“ и „Концертът“ – Набляга се върху благородството на героите и други добродетели. Дойдоха ми някак вяли.
„Петелът“ – Добра и поглъщаща хорър история. Имаше нещо, което чисто логически ми убягна и по-късно след разговор с автора го разбрах. Но не съм сигурен доколко и други читатели са уловили това, което всъщност е имал предвид.
„Омраза“, „Непростимо“ и „Ръцете на Бога“ – Силна емоция на омразата, но ми липсваше мотивът. Затова приех действията на героите като първосигнални и лишени от обоснован мотив. Омраза, която се разпръсква към околните само заради самата емоция, толкова.
„Забранено“ и „Монолог“ – Това са два много кратки текста, които за мен не са разкази, а по-скоро импресии, които могат да минат и за статуси във фейсбук. Те носят своя смисъл, душевни въжделения и авторови размисли и страсти, но чисто жанрово книгата можеше да мине и без тях. Предполагам Регѝн е държал на тяхното присъствие в книгата, което е разбираемо.
„Клетка“ – Готина антиутопична фантастична историйка за удобствата и липсата на човека в едно бъдеще, което се надявам никога да не се случи.
„Крадец на емоции“ – История, която отново е насочена в емоционалния спектър – за страданията, несгодите и оставащата надежда на героите.
„Минало в бъдещето“ – Фантастичен разказ с увлекателен сюжет. В далечното бъдеще технологиите са се развили дотам, че е възможно хората да се връщат назад в миналото, да избират кога и къде точно, да се прераждат и да изживяват наново живота си както поискат. Забележката ми тук е, че прекалено разточително беше описана сцената, в която героите играят баскетбол. Не ми се струва, че читателят трябва да знае кой какъв стил на игра има, как точно играе, житие и битие на героя и т.н. особено, ако тези подробности нямат отношение към самата история.
„Новогодишен сблъсък“ – Какво става когато Бог и Смъртта се явят пред крадец, който е нахлул в хола на съседите си по нова година? Аз не го очаквах.
„Очите на дъщеря ми“ – Кратка семейна история за копнежа за дете.
„Паразит“ – Кратък разказ за връзката между двама млади. Тук метафората е неразбираема.
„Свобода“ – Красива история за смъртта. Прекрасен разказ.
„Женско царство“ – Антиутопия, в която жените управляват света и мъжете са под техен контрол.
„Татко“ – Емоционален разказ за ролята и силата на бащата.
„Тийнейджъри“ – С риск да прозвуча като пенсионер този разказ под формата на непринуден диалог между няколко младежи е болезнено отражение за окайващата деградация на прекалено много млади хора в днешно време.
„Тумор“ – Размисли и страсти когато знаеш, че краят ти наближава.
„Детство“ – Светът на децата и тяхната игра. Сигурен съм, че в оживелите играчки има някаква метафора, която за съжаление не вдявам.

Направи ми впечатление, че е нужен баланс в начина на разказването. На някои в места в няколко разказа имаше прекалено ненужно обяснение, че нещо е такова, каквото е, при положение, че е повече от очебийно. И обратното – в други разкази метафората е толкова неясна и тясно свързана със сюжета, че тя много трудно може да бъде разбрана, съответно и сюжета и че всъщност се оказва, че „а-а-а, ама авторът ТОВА е имал предвид“.

Бих казал, че това е хубав дебют в прозата на господин Регѝн. Личи си, че е вложил много от себе си в написването на всеки един от тези разкази. Личи си желанието и силното чувство на автора, а това е много важно за духа на една история. А всяка една от тази книга несъмнено има такъв.