Иван Атанасов е от авторите, при които няма тън-мън: хваща те за врата от самото начало и ти навира главата в плеяда от ужасяващи гадории и натиска ли, натиска, гадта мръсна. Е, всъщност не винаги е така. Понякога ти дава малко време да се настроиш в обстановката – щото все пак това е Иван Атанасов, а ако не знаете от него винаги трябва да очакват всевъзможни умопомрачаващи събития и шокиращи случки в творбите му – и в крайна сметка винаги те закарва там, където иска – място, където никой разумен човек не би искал да попадне; място, находящо се в най-тъмните и гениално извратени кътчета на съзнанието му.

Дали от вратата за краката или лекичко яваш-яваш, Атанасов на всяка цена не просто ще ти разкаже, а ще ти ПОКАЖЕ това, което се е въртяло в главата му като затворено за векове свръхестествено чудовище, чакащо своя звезден миг, нетърпеливо да покаже глава навън и да подхване скверното си дело. Затова и смея да твърдя, че той е един съвременен класик на ужаса. Писател, който с безцеремонен размах на перото те вкарва във филма и го прави с изключителна адекватност, стил и финес. Писател с богато слово, разнородни техники на писане и безгранично въображение, който както с лекотата, с която пазител-свещеник сваля за секунди с ред преъски кръв кожата от гърба на нечестиво същество, така ще захвърли читателя в поредния кошмар. Внимателно изготвен по специална рецепта.

Преди да продължа с разхвърляните ми опити за ревю на всеки от разказите в тази книга искам да спомена, че обожавам, когато герои или елементи от сюжета на един разказ се споменават в друг – не знам, просто много ме кефи и със задоволство открих това в този сборник. Също така за твърдите фенове на този жанр трябва да се каже, че гъмжи от препратки към Стивън Кинг, Едгар Алън По и куп популярни хорър персонажи от книги и филми.

Няколко думи за рецептите:

Марципан

Десертът идва още с първата хапка и ни вкарва ударна доза гурме завръзка с много готин туист. Туист на ново ниво. Повече няма да казвам...

Вещицата от хълмовете Сайс

Завладяващо чисто фентъзи от самото начало, което с лекота ме пренесе в онези мрачни земи и смутни времена, изпълнени със зловещи ритуали, жестоки практики, тъмни магии, безмилостни битки и много кръв. Всичко бе наистина чудесно и нямах търпение да стигна до края, но сякаш някак прекалено рязко приключи историята. Предполагам не е била замислена за нещо по-дълго, но този сюжет има пълния потенциал за цял роман и би било грехота ако г-н Атанасов не напише поне още един разказ от тази вселена.

Опашката на дявола

Това тук не е точно както Ян Бибиян откъсва опашката на дяволчето Фют и извършва подвиг след подвиг, а едно от най-ужасяващите неща, които могат да ти се случат, ако сграбчиш опашката на самия Дявол.

Метрото

Предполагам мнозина от вас са пътували в родното метро. Е, това не е точно като нашето. Ако някога сте размишлявали поне за миг за разни ужасяващи неща за него, докато се движите през тъмния тунел, то в този разказ ще ги опитате в голяма доза.

Татко Джеймс

„Знаете ли как изглежда войнишкият ад? Като половинчасова тактика с прибежки и припълзявания. По плаца, с нахлупен противогаз. Имаш чувството, че сърцето ти ще изскочи навън.“ Запознайте се с Татко Джеймс.

То дебне в мрака

Интересни неща се случват на 13-ия етаж. Да казвам ли още? Ами няма!

Сякаш всички мъртъвци

Нощта на вси светии. Само от това изречение въображението може да се разгърне достатъчно. Това е от мен, оставям същината на вас.

От Санта с любов

Разказът от първия съвместен сборник на нашия клуб на авторите на хорър „Lazarus“ „Писъци“, за който бях писал преди. Обичате ли Стивън Кинг? Аз много, също и Иван. Чекераут!

Нова картина за г-н Фог

Този художник рисува картини по поръчка. И то не какви да е картини и не каква да е поръчка.

Лемегетон

По време на силна буря в антикварната книжарница на Бил Дженкинс влиза висок и слаб клиент с дълга до кръста гарвановочерна коса. Той търси една много специална книга. Книга, която не е в особено голям тираж, ако разбирате накъде бия. Не? Ами прочетете.

Библиотеката

Чуден кратък разказ, който много силмно ми напомни на също така кратките и силно въздействащи и описателни разкази „Селцето“ на Явор Цанев и „Градът“ на Сибин Майналовски.

Ave Mors

Здравей Смърт, тези, които ще умрат, те поздравяват! (лат.).

Пътят на инквизитора

Хич не е лесен неговият път. Тази работа не е за всеки.

Вторият етаж

Този разказ започва наистина ударно с компресирана емоция от гняв и борба за оцеляване на живот и смърт. Напомня донякъде на „Бягащият човек“ на Стивън Кинг. Нон-стоп екшън на ръба на гибелта.

Дръпни си

– Дръпни си – казва Снъф.

И нашият човек си дръпва. Един сюрреалистично-абстрактен диалог между двама приятели, който – както се досещате – няма да завърши току-така.

Господин Бакман

Още един туист на ново ниво. Аха си мислиш, че е еди какво си, а се оказва не точно баш тъй както си мислиш, приятелю. Чудесен разказ.

Зората на мъртвите

Знаете ли как изглежда Зората на мъртвите през оцелялото око на разбудило се зомби? Ще разберете…

Нощен клуб

В този клуб се влиза само с покана. Не като останалите. А съавторството с Елена Павлова си личи отвсякъде.

Есенните хора

Група младежи-хаймани от малко градче имат план по бърз и лесен начин да се сдобият с кинти и предприемат нещо не много законно. А Есенният човек само това чака.

Да обичаш сукубус

Сукубусът обсебва умът ти и не излиза от сънищата ти. Внимавай!

Самвете

Много, много як разказ, който започва като кримка, в която участва Пънчския касапин и прераства в нещо неочаквано. Увлекателен до немай къде и краят е просто супер! Но тук мисля, че мога да измрънкам за един дребен, дребен детайл, който като читател и писач малко ми поизваде очите. До главния герой спира едно такси и поглеждайки шофьора си мисли: „Боже, попаднал съм на двойник на прочутия порноактьор Рон Джереми“. Признавам, че сравнението е много готино, но не мисля, че някой би си помислил това точно по този начин – че е прочут порноактьор, при положение, че щом си се сетил да асоциираш оня бакшиш с Рон Джереми значи очевидно е ясно какъв е той. Все едно някой да си помисли „Боже, този шофьор на автобус ми прилича на прочутия бодибилдър и актьор Арнолд Шварценегер“. Просто е трябвало да се сложи бележка под линия, където с две-три думи да пише кой аджеба е Рон Джереми. За тези, които не знаят, де. ;)

Бзззз

Хрумвало ли ви е как би се чувствал някой клетник, чийто слух е стократно по-чувствителен от нормалното. На мен не. Но се уверих, че е некъф ужас, некъф ат…

Горкият мистър Хайд

Разказ от един от най-извратените поджанрове на хоръра, който заема своето достойно място във втория сборник на клуб „Lazarus” „Вой“. Ужаси на кило, шок на парцали и гнусотия до шия – ей това е този разказ, който е един от любимите ми от творчеството на Атанасов, което съм чел.

Снежния човек

След този разказ може би вече ще гледате с друго око на онези симпатични снежни творения с въгленчета вместо очи и морков вместо нос, които жизнерадостно красят покритата ви със сняг градина пред къщата.