В търсене на хубава книга се спрях на дебютния сборник на младия разнолик талант Милен Колев. Разказите се четат леко и някак като стара книга с приказки от едно време ме отнесоха по свой си начин в световете на въображението му. Жанровете варират от приказно фентъзи и магически реализъм до фантастика и ужаси и стигат до романтизъм и съвременен реализъм. Но за да е разнообразна откъм вкусове една манджа трябва да се приготви от различни продукти, съставки и подправки и точно това е направил Милен – включил е разкази, които изпъкват с разноцветни нюанси, емоции и жанрове. Попаднах на прекрасни открития и красиво написани истории, други не ми допаднаха толкова, но това е абсолютно нормално, тъй като нито може да се угоди на всеки, нито пък всеки автор прави световен бестселър от първата си книга.
Започва се с „Бяла птица“ – кратък разказ, който ми наподоби малко на тъжна импресия. Трогателен по свой начин, но според мен първият разказ би трябвало да е нещо „по-у̀дарно“. „Събирачът на изгубена фантазия“, „Мелницата на живота“, „Споменът за Нарния“ носят онзи романтичен заряд на съвременни фентъзийни истории, преплетени с приказни светове. „Черната роза и пеперудата от стъкло“ не е точно моя тип сюжет. „В името на изкуството“ е доста готин разказ, който преди време намери място сред отличените разкази от конкурс, вдъхновен от Едгар Алън По, където Милен успешно съчетава филмовото изкуство с изненадващия сюжетен обрат. „Тъмния“ определям смело и безотговорно като смеска между ноар кримка и умерен хорър. „Уловен“ – щях да се изненадам, ако толкова умел фотограф като Милен не беше уловил нещо от фантазията си и да не напише нещо и по тази тема. „Матю“ е вдъхновен от Х. Ф. Лъвкрафт, хубав разказ, но ми беше малко прекалено заимствано от творчеството на бащата на ужаса – нещо почти неизбежно при младите автори. Истории като „Признанието“, „В търсене“ ми дойдоха наивни и ми напомниха на мои разкази преди време когато и аз търсех (дори не знам какво съм търсил и още не знам дали съм го намерил, по-скоро едва ли). „Проект „Сбъдната мечта“ и „Медальонът“ са приятни романтични неангажета, а „Радмагар“, „Абадонски залези“ и „Златната кула“ са класически фентъзита с битки, мечове, магии, при които Милен е развил чудновати светове с впечатляващ брой детайли. „Двете предложения“ е един от личните ми фаворити – много симпатична и увлекателна фентъзи история. „Търсачите“ е приятничка чиста фантастика за цвят, която ми допадна.
По някакъв начин някои от разказите ми наподобяват сюжети от книга-игра, но изложени без изборите, които читателят трябва да направи. Историите са предадени като поредица от действия и случки през почти равни интервали от време, което лично на мен ми подейства малко монотонно. Самите теми са хубави и имат своите достойнства и потенциал, но имах нужда от нещо, което да наруши тази последователност от събития и да "ме вкара в друг филм". Нещо, което да ме зашлеви с нещо различно и да попреобърне леко (а защо не и по-силно) представите ми за случващото се. Доста често действията се случваха прекалено буквално, на места и предвидимо.
Текстът изобилства от описания на персонажи, детайли в обстановката и действия, които са използвани да предадат най-пълно авторовата визия и отлично разбирам намерението. Но не винаги на всяка цена имам нужда от всяка една подробност, поне не и толкова дословно и очевидно. Предвид тези неща не можах да се привържа особено към героите, което не значи, че историите нямат своите качества – те са приятни и леки за четене и най-важното – увличат.
Оставам с хубавото впечатление, че в разказите на Милен добродетелите са на почит и има стремеж към доброто. Напоследък доста съвременни автори, които пишат в тези жанрове го раздават bad ass, което не винаги е гарантирана рецепта за успех. Това ми напомня как когато навремето всички се насочваха към gangsta рап, а Уил Смит беше един от малкото, който съзнателно и целенасочено се разграничи от тази тенденция и се наложи не по-малко успешно от „лошите“ си чернокожи събратя. Потенциалът в Милен Колев определено е налице и съм повече от убеден, че следващото, което ще прочетем от него ще е още по-добро и аз му желая най-сърдечно това да се случи и да задмине свежия принц по всички показатели.
Милен Колев в сайта на клуб "Lazarus"
Страница на Милен Колев за фотография във фейсбук
