Признавам, че ако не познавах Анна Гюрова, наистина не бих предположил, че "Градът на скелетите" е дебютната ѝ книга. Длъжен съм да споделя, че всеки от разказите в този симпатичен сборник носи свой уникален емоционален заряд и послание, което много ми допадна. Та казано на неакадемичен език - слабо няма!
Издадена под №22 от ковящата българска литературна история "Колекция Дракус" на изд. "Gaiana book&art studio" книгата съдържа 25 разказа. В по-голямата си част те са кратки истории, което по особен начин придава един готин нюанс на преживяването от самото четене. Това е удоволствие на малки хапки. Като 25 различни ордьовъра с изтънчен вкус, които биха впечатлили и най-капризните гастрономи и дегустатори. Тъкмо се кефиш на послевкуса от прочетената история и го заместваш с един нов, по-различен, който допълва и обогатява сетивата.
Не мога да не съм пристрастен, когато споделям впечатления от творба на Анни, тъй като за наша радост и гордост тя е част от клуб "Lazarus", с което елегантно и грациозно допринася с цвят в нашите хорър редици. Трябва да се спомене също, че тя е и член на дамски писателски клуб "Фортуна". Просто тази дама умее да се раздава на няколко фронта.
Не искам да се наемам с жалки опити да правя научен анализ на книгата или прецизна дисекция на писаната реч, структури, сюжети, типажи, внушения, послания и пр. Но като читател и пишещ автор от не много отдавна, трябва да призная, че съм впечатлен с каква лекота и непринуденост се четат разказите от този сборник. Лично на мен жанрът мистика – ако мога така лекомислено да му сложа етикет, въпреки че се преплитат елементи и от други жанрове – ми е много присърце. И във всеки разказ има нещо земно, природно, човешко. В историите са набляга на случващото се във времето, на отношенията между живите същества, на техните възприятия към околния свят, на човешки съдби... Все неща, в които има много потенциал, "много хляб".
Също много ми допада, че разказите са така умело разделени по тематика и разделите са толкова подходящо именувани. Продължавам с ревюто с уточнението, че споменатите по-долу разкази не са единствените добри (писах вече, че слабо няма), а са някои от тях, които са ми направили по-особено впечатление.
НЕСЛУЧЕНИ ЛЕГЕНДИ
Бих определил разказите в този раздел като фентъзийна смес от легенди, приказки, митове, сказания, предания. Определено много любопитна комбинация, създадена през творческата призма на авторката. Много ми харесаха "Краят на песента на Юга", "Легенда за черното езеро", "Самотното дърво" и разбира се моя личен фаворит от целия сборник – "Истината за черните котки". И най-безцеремонно ще плесна един любим кратък откъс:
... Ех, какъв щеше да бъде светът днес, ако Империята, покровителствана от кучешкия род, не беше разрушила Египет. Те, псетата, са ни мразили винаги. От чиста ревност, защото, без да досаждаме за внимание като тях, спечелваме възхищението и обичта на хората единствено с изтънчения си чар. Това е изкуството да бъдеш котка! Човеците си платили прескъпо за глупостта да се вържат на кучешкия акъл. Опасните луди се множали – особено онези с власт – та новата Империя водела безцелни войни, което не би се случило, ако светът бил управляван от сити и мързеливи, доволни от живота, котки...
ИСТОРИИ ЗА НЕОБИКНОВЕНИТЕ
Любима моя тематика. Тук определено имах своите очаквания, които за моя радост бяха подминати и надхвърлени. Разкопаване на гробове, ангелски неволи, прелюбодейства в едно чудновато отражение на нашето общество, невидими хора, тайнствен отшелник, Закон за забрана за фантастичното в изкуството, механизирани съчувстващи „слушатели“, римски зрелища, семейни традиции по време на война и сценарий за един особен филм. Бих искал да откроя „Перата на ангела“, „Селото на прелюбодейците“, „Островът на Батериола“, „Писмо до Ърнест“ (другият ми личен фаворит), „Технология на щастието“ (още един фаворит) и „Семейни традиции“.
МИСТИЧНИ ИСТОРИИ
Тук също се чувствах изцяло в свои мрачни и клокочещи води. Мистериозна сянка, свързана със серийни убийства, момче, което вижда в тъмното, град, в чиито основи са вградени скелети, кръвопиещ смърч, изповед на един урод и записаната в дневник история на благородна лейди. Тук ще отлича титулния разказ „Градът на скелетите“, „Изповедта на един урод“ и най-дългото и едно от най-увлекателните произведения „Дневникът на лейди Мериан“.
В кратце – много съм доволен, но Анни вече носи своя кръст. Защото (по)читателите
ѝ (в чието лице и аз) очакваме нови висоти в бъдещите ѝ творби. Летвата вече е поставена високо.