Подът в кухнята беше прилежно застлан с найлон. Върху голяма маса в средата лежеше голият труп на младо момиче. На помощна масичка отстрани бяха приготвени всякакви видове ножове, сатъри и триони. До нея имаше поставени кофи и легени.
– Такааа… Значи всичко е готово. – рече Ники, докато точеше най-големия сатър. – Виждаш ли, малкия, как всичко е подготвено – тялото е измито, всички ножове, сатъри и посуда са под ръка. Измили сме си ръцете, сложили сме си престилките и можем да започваме. Нали така?
– Да, шефе! – отговори си сам. – Нямам търпение да ме научите.
– Тъй, ами да започваме тогава. – обяви нетърпеливо Ники. – Оу! Как щях да забравя. – отиде до близкия плот и натисна play на стерео уредбата. Разнесе се симфония №5 на Бетовен. – А, така!
Първият удар със сатъра бе нанесен с размах точно над глезена. Ходилото на мига се отдели от крака и кръвта плисна на ситни капки върху хладилника отсреща. Последва го другият крак, след това двете ръце и главата. Отрязаните крайници бяха сложени в голям леген, а главата – в отделен по-малък такъв. Останалата част от краката беше разчленена откъм бедрената става, а тази на ръцете – откъм раменната. Продуктите бяха заделени в отделен леген. С тънък, но остър нож, Ники се зае да прави кръстообразен разрез в коремната и гръдната област. След като разтвори кожата, с трион разряза основата на ребрата, които после разчупи настрани. Отвътре извади сърцето, белия дроб, черния дроб, бъбреците, далака и червата, всеки от които постави в отделни съдове. Остатъкът от трупа напъха в голям черен чувал. След това сложи на масата отрязаните ръце и крака и внимателно се зае да отделя плътта от костите. Когато приключи с това, задели месото в пластмасови контейнери и ги сложи в хладилника. Изхвърли всичко останало. Взе главата и с прецизни движения обели скалпа. С трион разряза черепа и извади мозъка. Отряза ушите, бузите и езика. Особено се постара с очите, за да ги извади и запази цели. Прибра ценните продукти в хладилника – трябваше да са свежи. Почисти старателно масата, след което сложи на нея дебела и широка дъска, месомелачка, набор от остри ножове и охладените меса.
– Така, малкия. – обяви тържествено Ники. – Виждаш ли как се прави – работи се чисто и бързо, приготвяме си всичко необходимо и започваме готвенето.
– Да, шефе! – потвърди си сам и кимна послушно.
– Я, пусни симфония №9!
Ники отиде до уредбата и пусна поисканото му произведение. Върна се до масата и застина за миг, подбелвайки очи с поглед нагоре.
– Ето, това е смисълът на живота, малкия. Чичо Лудвиг ги е „чувал“ нещата. Е, поне образно казано… Хайде да се заемаме с готвенето, че шеф Ганчев ще е тук след няколко часа, а трябва да се представим на ниво.
– Веднага, шефе!
Същинското готвене започна. Бяха включени котлони, фурни и скари. Ножовете режеха и месомелачката мелеше. Продуктите вряха, печаха се и се пържеха. Така минаха няколко часа на постоянно готвене и голяма част от творчеството на Бетовен.
– Ей, малкия, направо сме супер! Гледай колко неща сготвихме. Ще падне едно ядене… На шеф Ганчев ще му се напукат бузите. Между другото като гледам часà, ще е тук след 15 минути. Бързо почистѝ кухнята и се преоблечи, а аз ще приготвя масата. Искам да дадем най-доброто от себе си. – след тези думи Ники се зае с чистенето на кухнята. Когато приключи, отиде в хола и постла красива покривка на масата. Нареди наследените от баба си прибори от сребърния сервиз. Постави чаши, салфетки и свещник, чиято свещ запали и пусна симфония №7 на Бетовен за предразполагаща обстановка и добро храносмилане. Преоблече се с нови дрехи и излезе от апартамента. След минута звънецът на входната врата позвъня. Ники влезе вътре и тържествено отвори вратата.
– Шеф Ганчев! Каква чест! Моля, заповядайте и добре дошли в ресторант „Месна фантазия“! – при тези думи застана на прага на вратата и тръгна да влиза навътре.
– Благодаря! Добре заварил. Нямам търпение да опитам какво предлагате. – рече той леко засукано.
– Ето, оттук, шеф Ганчев! Масата Ви чака. Дребен, покажи на шеф Ганчев масата!
– Заповядайте, шеф Ганчев! Всичко е готово. – рече сервилно Ники, показвайки пътя. След това важно закрачи към хола и седна на приготвената маса.
– Интересно обзавеждане – малко старомодно, но това ще коментираме после. Нека пристъпим към яденето. Какво ще ми предложите?
– Както предполагам знаете, всички блюда в нашия ресторант съдържат месо, дори и десертите.
– Идеално! Мисля да поръчам от всичко. Да започнем с предястията!
– Разбира се! Веднага! – Ники изтърча в кухнята и се върна с голям поднос. – За предястие Ви предлагаме супа топчета с най-фино месо от бузи, хрупкави уши с жива бира и яйца на очи с очи и пресен лук. – след което седна на масата и се зае да ги опитва.
– Топчетата в супата леко хрускат. – обяви критично. – Ушите са прекалено мазни, но пък бирата ми харесва. Може би, защото не е приготвена тук. А очите са безвкусни. Най-добре да минем към основните ястия!
– Носят се! – Ники се втурна към кухнята и след малко нов поднос бе донесен. – Бедрени пържоли с гъбен сос и картофено пюре и раменни филета на скара с пържени картофи. – при тези думи седна важно и продължи с дегустацията.
– Пържолите са ок, филетата са сухи и жилави. Има ли друго?
– Но разбира се! Момент! – Ники се завтече и се върна с нови блюда. – Мога ли да ви съблазня с традиционната ни класическа кухня? Гювече с домати, сирене, филе от трицепс, яйце и люта чушка. Дреболии по касапски от най-фини вътрешности със задушени зеленчуци. Бял дроб сарма с кисело мляко. Дробчета по селски с лук от черен дроб. И кюфтенца по цариградски от смляно месо от задни части – перфектната комбинация от сланинка и месце. Да Ви е сладко!
– Дано! – рече Ники, сядайки на масата. След като опита от всичко, каза авторитетно:
– Добра идея с гювечето, ама това сирене не се връзваше с филето. Дреболиите са вкусни, но с малко повече подправки щяха да са връх. Белият дроб сарма ми хареса – поздравления! Дробчетата са много мазни – половин хляб мога да си отопя в тях. Кюфтенцата са добри, малко попрепържени, но се ядват. Личи си, че на силен огън са правени. Любопитен съм за още…
– Веднага, шеф Ганчев! – Ники изхвърча към кухнята и донесе нови ястия. – Специалитетите на заведението: език пане в масло с препечено хлебче с чесън. Сърце на тиган със зехтин и розмарин. Пълнени чревца с киноа, полети със сос четири сирена. Маринован бъбрек с доматен сос и рукола. Панирано бонфиле от бицепс със салата Цезар и чери домати.
Ники бодваше от всяко блюдо и със замислен поглед предъвкваше яденето. След като опита от всичко каза:
– Страхотен език – много добре върви с чесновото хлебче. Сърцето е супер, но другият път не загаряй така розмарина. Чревцата са малко воднисти, но самата комбинация е много интересна. Бъбрекът е добре приготвен, но не мисля, че руколата е подходяща. Комай с мащерка повече ще се връзва. А бонфилето от бицепс много ми хареса – ще си го доям.
– Много се радвам, шеф Ганчев. Позволете ми да донеса десертите!
– Позволявам! – повели Ники с пълна уста. След като се нахрани стана и бързешком донесе от кухнята последния поднос.
– И за десерт – с усмивка обяви той – сладоледен мозък с боровинково сладко и палачинки с крехък далак.
– Ммм… От дете много ги обичам! – Ники нападна лакомо десертите и ги омете за норматив. – Мозъкът е леко блудкав, но инак е вкусен. Палачинките ми харесаха, но следващият път сложѝ едно-две яйца повече в сместа. Много добре ще си вървят с далака.
– Ще направя каквото кажете, шеф Ганчев. – отвърна си Ники с благодарност, след което седна отново на мястото на „шеф Ганчев“ и блажено запали цигара.
СЕДЕМ МЕСЕЦА ПО-КЪСНО
Ники се беше опънал на нара в затворническата си килия и четеше кулинарно списание, като се опитваше да не обръща внимание на несвързаните брътвежи на надрусания си съкилийник. Преди четири месеца го бяха арестували на местопрестъплението, където се опитваше да обере магазин за луксозни кухненски пособия. Лепнаха му шест месеца. По време на престоя, директорът на затвора му съобщи, че ще го пуснат два месеца предсрочно за добро поведение и най-вече заради приноса му в затворническата кухня, в която изпъкваше със завидни кулинарни умения.
(15.04.2016 – 19.04.2016)
————————————————————————————
С този разказ участвах в петнадесетото издание на литературната инициатива “Истории от някога” на тема "Ресторант за месо". Четох го наживо в Bar Dak на 25 април 2016 г., а гласовете на публиката го определиха на първо място.
Снимка: boredpanda.com