Галя натисна звънеца и след малко вратата се отвори, разкривайки масивното туловище на хазяина ѝ Петко.
– Здравей, Петко. – поздрави тя. – Нося парите за наема.
– О, здравей, Галя. – ухили се Петко. – Как я караш?
– Ами… добре. Но и този месец ти нося сто лева по-малко… Ще може ли пак след една седмица да ти платя останалото?
– Хмм… Тогава ще трябва да заплатиш с кръвта си! – извиси глас Петко и смръщи вежди. Галя премигна изненадано на тази неочаквана реплика. Тогава Петко започна да се хили.
– Хахаха. Ама как само се стъписа. Хехехе.
– Интересна шега. – отбеляза учтиво Галя. „Ако си единайсетгодишен.“ добави тя наум.
– Няма проблем за парите, Гале. Когато можеш. Знаеш, че никога не давам зор. Между другото заповядай да пием по едно узо. Мама ми го изпрати от Гърция.
– Благодаря ти, Петко. Но не пия твърд алкохол.
– Мама ми прати също така и чудна халва. Никъде няма такава. Хайде, дее! Само за 15 минути – подкани я закачливо той, виждайки, че Галя е на границата да се съгласи. – Всеки път ми отказваш. Направи ми това удоволствие. Ще ти покажа колекцията си от черепи.
Галя се подвуоми за момент. В действителност можеше да направи този жест за него. Все пак той никога не бе казал и дума за зачестилите й закъснявания за наема. Винаги се държеше приятелски с нея. Пускаше от време на време по някой инфантилен майтап, но си личеше, че е от добро чувство. Тя дори малко го съжаляваше. Петко бе около 35-годишен дебелак. Носеше очила и избелели фланелки на метъл групи. Оредялата му дълга и мазна коса се вписваше много добре с акнето, от което страдаше. И естествено носеше и очила. Класически застаряващ метъл geek. Всичко изброено дотук, плюс вдетиненото му държание на моменти, караше Галя да се замисли за успеха на Петко сред жените. Веднъж го бе засякла на някакъв метъл концерт. Той бе в компанията на някакви странни типове, които се открояваха в тълпата от и без това не много нормални хора. Размениха по някоя дума преди да започне следващата група. По-късно нейна приятелка ѝ сподели, че някой ѝ бил казал, че тези странни типове май били някакви сатанисти или сектанти или нещо от сорта. Галя тогава много се бе смяла, представяйки си хазяина ѝ Петко като сектант-сатанист.
– Амии, окей. – усмихна се Галя. – Но само за малко, че имам среща с приятелка.
– Супер. – грейна той. – Заповядай в “Cassa Петко”. – Отвори широко вратата и Галя пристъпи вътре. След като тя влезе, Петко хвърли бърз поглед към коридора на етажа преди да завърти безшумно ключа.
Вървейки покрай редицата гоблени и дантели в мрачното антре, Галя се стараеше да диша през устата, за да не усеща застоелия въздух с намек на старо готвено ядене.
– Ето тук, направо. – обади се ентусиазирано Петко и посочи врата, с голяма пентаграма.
Галя влезе в стаята, която приличаше на типично тинейджърска бърлога. Множество плакати по стените, неоправено легло, етажерки с дискове, разхвърляни дрехи и боклуци по пода, засъхнали остатъци от неизядена храна в чинията върху бюрото на компютъра и тем подобни екстри. И разбира се, коктейл от различни миризми.
– Интересно обзавеждане – успя да измисли Галя.
– Нали? Всичко сам съм си правил. А ето тук… – гласът на Петко сякаш изтъня за секунда. - … е моята гордост. – Той посочи към широк рафт, върху който бяха подредени всякакви по големина, форма и цвят скулптури на черепи. Бяха около стотина на брой.
– О, много впечатляваща колекция.
– Нали? Сам съм си ги събирал. Ето виж този. – месестата ръка на Петко посочи към един позлатен метален череп с червени скъпоценни камъни вместо очи.
– Наистина е много красив. – възхити се Галя и изпъна шия, за да го разгледа по-добре. Целият череп бе инкрустиран със ситни букви и знаци. Вероятно латински или някакъв друг античен език. В този миг Петко се нахвърли върху нея. Обгърна крехкото ѝ тяло с ръцете си и прилепи тлъстия си корем в нейния. Галя извика от изненада и залитна назад, повличайки го със себе си. Гърбът ѝ се удари в близката стена и тя изстена от болка. Тогава Петко се наведе към нея и я захапа по врата. Тя изпищя. Зъбите му разкъсваха плътта и струйки кръв потекоха надолу по тялото ѝ. Галя се замята неистово, опитвайки да се измъкне от хватката, но огромното тяло на Петко и нарастващата болка задушаваха сетивата и разсъдъка ѝ. Тя изкрещя отново и с ужас долови неговото доволно ръмжене. Инстинктите ѝ подсказаха, че следващото ухапване ще бъде много по-сериозно и почти със сигурност фатално. Опита се да го удари, но той я бе хванал здраво. Тогава нещо първично в нея се надигна. Ръката ѝ пропълзя надолу и напипа слабините му. Моментално заби нокти в меките тестиси и стисна с всичка сила. Петко изврещя диво и разхлаби мечешката си прегръдка. Тя продължаваше да стиска противните атрибути, врязвайки докрай маникюра си в тях. Петко се гърчеше и пръскаше слюнки, цвилейки. Галя хвърли бърз поглед наоколо. Фиксира подходящия предмет и протегна ръка към неголяма керамична статуетка на дявол с еректирал пенис. „Каква ирония“ помисли си тя и сграбчи сатанинския фалос, запращайки статуетката в лицето на Петко. Чу се глух и тъп удар и по вибрациите на ръката си, Галя усети, че нещо се е счупило. Петко измуча невярващо, губейки равновесие. Нов удар по челото, при който статуетката се строши на две, му помогна да падне и той се стовари тежко на пода. За по-сигурно тя замахна с крак и го изрита силно между краката. Сподавен стон се изтръгна от кървавата уста на Петко, разкривайки няколко счупени предни зъба. Галя се хвана за ухапаното място и присви очи от парещата болка.
– Ах ти, шибано извратено копеле! Защо го направи?! – извика гневно тя. Петко се бе свил и гъгнеше немощно, въргаляйки се в разпилените боклуци из стаята си. – Що за ненормалник си ти, бе?! – Петко сякаш се опитваше да си поеме въздух, отваряйки и затваряйки осакатената си уста, като риба на сухо. Галя все пак реши да изчака някакъв отговор от него, преди да го прати на майната си.
– Кръвта ти ще ме освободи… – изтръгна се от гърлото му.
– Кръвта ми ли?! – не повярва тя, държейки се за причинената от него рана.
– Усещам как ме изпълва… Скоро ще се въздигна…
Галя го гледаше невярващо. В крайна сметка той наистина бе някакъв сектант-сатанист.
– Ти наистина си един болен мозък. – промълви тя. – Нямаш си и идея колко много се закопа сам. – При тези думи Петко се опита да се засмее, но се задави и закашля, пръскайки кървави слюнки. Галя го погледна за последен път в живота си и напусна апартамента му завинаги.
Три месеца по-късно, Галя пристигна на остров Бали, където щеше да изучава местната философия и начин на живот. Възнамеряваше да прекара остатъка от дните си там. По същото това време, Петко постъпи в болница поради оплаквания от главоболие и отпадналост. След няколко теста и изследвания, той бе диагностициран със СПИН. Излъга докторите, че е правил необезопасен секс. В действителност той бе девствен. Само той знаеше, че се бе заразил с кръвта на Галя, за която вярваше, че ще го въздигне. Така тя бе платила за наема с кръвта си, а той за нея – с живота си.
(02.03.2015 - 03.03.2015)
____________________________________
Това е разказът, с който участвах в литературната инициатива Истории от някога по зададена тема "Плати наема с кръвта си". Четох го наживо в клуб Mood в София на 17 март 2015 г. В края на четенето, гласуването на публиката го определи на второ място, за което благодаря най-сърдечно.
