Когато отвори и прочете следния имейл се ентусиазира и изпита странно вълнение в същото време.
Уважаеми г-н Лостич,
Каним Ви най-официално на петия рожден ден на „Измежду кориците“ като наш почетен гост. За нас ще е чест да прочетете Вашa творбa и с радост бихме я обсъдили с нашите съмишленици. Подготвили сме и празничен банкет с изискани блюда и отбрани напитки. Мястото е Клуб „Репортер“, датата е 10 януари, 2020 г. от 19:00 часа.
Моля, потвърдете Вашето присъствие.
Искрено Ваш,
Слав Георгиус
Ксандър Лостич засия. Прочете имейла още два пъти, за да се увери, че е истина, след което набързо натрака учтив отговор, който гласеше, че с радост ще присъства на това празнично събитие и че за него ще е привилегия и бла-бла други такива глупости.
В действителност той искрено се радваше на тази покана. Почувства се все още донякъде ценèн в литературните среди и че може би хората продължават да гледат на него като перспективен автор на фантастика и ужаси. Или поне така си мислеше. В последните няколко години той бе участвал в различни сборници и антологии, имаше публикации в някои списания и вестници, дори бе отличен с няколко награди. Е, не бяха първи места, но тези признания му донесоха краткотрайна и строго ограничена в писателските среди известност и стабилно допринесоха за подплътяване на егото му, което той всячески прикриваше. Когато ходеше по различни литературни събития и премиери усилено се стараеше да го раздава скромен и за целта се опитваше да е оригинален в шегите си, ала често хумористичните му напъни увисваха безпомощно в пространството като прани гащи и събеседниците му любезно се засмиваха, а вътрешно си вадеха други изводи за този човек.
Литературният клуб „Измежду кориците“ беше създаден от младите творци Слав Георгиус и Олег Денисиус, които познаваше задочно от социалната мрежа. С времето постоянството на тяхната дейност изгради авторитет на тази организация и през годините доста млади и по-опитни автори посещаваха срещите им и се изявяваха във форматите им.
Лостич сериозно се напъна да измисли нещо наистина оригинално, което да прочете и о, чудо – музата го навести в една ранна мъглива утрин докато сънено размишляваше на порцелановия трон вкъщи. Моментално надраска няколко бележки в телефона си и си даде дума още същата вечер да напише разказа. Разбира се, това не се случи и с трескава настоятелност той все пак съумя да напише историята си едва ден и половина преди датата на събитието.
Дългоочакваната вечер настъпи и в клуб „Репортер“ започнаха да се събират творци и деятели от всевъзможни литературни прослойки, техни роднини и приятели. Залата се изпълни и наредените столове бързо се заеха. Лостич крачеше уж небрежно сред множеството и не пропускаше да размени тук-там по някоя приказка с разни хора, просто и единствено, за да демонстрира, че ги познава.
Малко след обявеното начало организаторите прецениха, че е време да започнат. На подиума пристъпи стройната фигура на Денисиус, който се изправи пред всички и заговори на микрофона:
– Добър вечер и добре дошли на всички. Радваме се, че сте тук, за да отпразнуваме петия рожден ден на „Измежду кориците“ – направи кратка пауза защото аплодисментите изригнаха. Когато стихнаха, той продължи – Приготвили сме ви...
Тук Лостич спря да слуша. Не се интересуваше от подобни алабализми. Вълнуваше се единствено от своята персона и от това как ще се представи и какво впечатление ще остави у хората. Всичко останало за него беше помежду другото. Успя някак да изтърпи и встъпителните слова на Георгиус и когато най-сетне обявиха името му важно закрачи към сцената като пускаше чаровни усмивки наляво-надясно.
– Здравейте на всички – поздрави той – радвам се, че отново съм тук и предварително благодаря, че ще ме изтърпите.
Очакваше, че малката му шегичка ще предизвика поне лек смях, но след като тя бе посрещната единствено от мълчаливи и някак съчувствени усмивки продължи делово.
– Разказът, който ще ви прочета се казва „Поканата“. Когато отвори и прочете следния имейл се ентусиазира и изпита странно вълнение в същото време.
Стараеше се да чете ясно и изразително. С напредването на текста сякаш се поуспокои и си позволи да хвърли едно око към публиката, за да види реакцията им. За част от секундата му се стори, че хората от предния ред се бяха привели напред и вперили блестящи погледи в него. Погледна учудено пак. А, така му се е сторило.
Продължи да чете и все пак нещо настоятелно го глождеше. Погледна набързо и видя как Георгиус и Денисиус го наблюдаваха хищно, разкривайки зъбати усмивки. Премигна объркано. Двамата младежи стояха отстрани и окуражаващо се усмихваха.
Какво му ставаше, халюцинираше ли? Поднови четенето, но сякаш нещо отвътре го накара да извърне поглед към хората наоколо. За миг сърцето му спря! Всеки един от присъстващите в залата се беше привел напред като дебнеща котка, а на места се бялкаха заострени зъби. Изкашля се, без да има нужда и нервно прокара длан през лицето си.
– Извинете – промърмори и намери смелост да ги погледне пак.
Всички изглеждаха съвсем нормално, седнали на столовете. Едни го гледаха и слушаха внимателно, други откровено се отегчаваха, а трети старателно разучаваха смартфоните си. Какво му ставаше, по дяволите?
Продължи с разказа си и се съсредоточи в него. Стигна до края и когато триумфално прочете последното изречение вдигна глава към публиката и... застина. След това закрещя!
По някакъв абсурден и невероятен начин всички в залата се бяха примъкнали тихомълком и неусетно на един метър от втрещения Лостич. Беше буквално заобиколен от десетки разчекнати челюсти, изкривени в кръвожадни усмивки. Ясно виждаше как между оголените нечовешко издължени жълтеникави зъби се проточваше слюнка. Навярно предизвикана от неистов апетит. Нечии ръце се протегнаха и впиха нокти...
• • •
Облян в студена пот Лостич се събуди в средата на нощта в леглото си от крясък на момиче. После като се поосъзна установи, че крясъкът е бил негов. Какъв кошмар, о, Боже!
След като се облекчи в тоалетната, наплиска лицето си със студена вода и изпи тройна доза мента, глог и валериан седна пред лаптопа си и прати следния имейл на Георгиус.
Здравейте,
Много съжалявам за недоразумението, но съвсем бях пропуснал, че точно на тази дата имам важно пътуване и няма да мога да присъствам. Извинявам се за объркването.
Поздрави,
Ксандър Лостич
Изпрати го и се насили да спи.
• • •
В същото време Слав Георгиус не спеше и се намръщи когато прочете имейла. Обади се по телефона на Олег Денисиус и заговори с трансилвански акцент:
– Той знае за нас!
----------------------------------------------------------------------
10.12.2019
За да се схване идеята на това разказче в пълния ѝ смисъл е редно да споделя някои обстоятелства около него. В края на 2019 г. бях поканен от младите и дейни поети Георги Славов и Денис Олегов да прочета мой разказ на петия рожден ден на литературния клуб "Отвъд кориците". Именно тази причина ме вдъхнови да се заиграя с реалността. Прочетох го пред публика на 10 януари 2020 г. в клуб "Журналист", а самото събитие мина повече от приятно.
