Винаги ми е било много смешно как хората си представят извънземните. Примерно като зелени човечета с нелепи антени по главата или неописуеми чудовищни същества като от книгите на Лъвкрафт. Истината е, че ние умеем да приемаме всякаква материална форма, която може да живее на съответната планета. Но тъй като бродим из Вселената от милиони ваши години, способни сме да съществуваме и пътуваме в чисто енергийно състояние. Вие го наричате съзнание, но за разлика от нас, при вас то е неотделима част от черепната ви кутия. Ако просъществувате достатъчно дълго, без да се избиете взаимно или без да ви застигне някакъв неизбежен космичен катаклизъм, живот и здраве, след няколко милиона години ще може и вие да джиткате така от галактика до галактика. Представете си, че летите с 200 по магистралата, само че малко по-бързо – със скоростта на светлината. Ето, такова е чувството.

С любопитство следя вашите представи за първи контакт с чужд разум. Признавам, че имате фантазия, а на моменти идеите ви са почти достоверни, но естествено няма как да сте сигурни в това. Истината е, че контактът с нас е осъществен отдавна, просто не го знаете. А и нужно ли е от евтина сензация? Е, всъщност вие имате такава потребност, но за нас това е излишно. Отдавна сме свързани с някои от вас и сме в нещо като симбиоза. Напомням, че можем да съществуваме и в безплътна форма. И със същата лекота можем да се прилепим към вашето съзнание, без дори да разберете. За предпочитане от раждането. Тогава умът ви е възможно най-неопетнен от заобикалящата среда, а и е толкова вълнуващо да наблюдваш и да участваш активно от самото начало в живота на човек. Буквално от първа ръка. Представете си, че все едно сте на театър и сте на най-хубавото място, но с опцията да влияете по всякакъв начин на актьорите, сценария, музиката, сцената и въобще на целия сюжет. Наистина е забавно. Уви, органичният ви живот е твърде кратък и тогава пътищата ни се разделят. Но признавам, че нищожното ви отредено време на тази земя може да бъде уникално приключение.

Апропо не съм единственият от моята раса, който си живурка с някой от вас. Един от най-успешните ни инфилтратори Аянорей даде началото на това още през пò миналия век. Беше открил блестящ представител на вашия вид и съжителстваха заедно почти до смъртта му. Уви, Аянорей стигна до заключението, че светът ви още не е готов за директен контакт с нас и че публичното му разкриване ще има само и единствено негативни последици. Затова той си остана само на подсъзнателно ниво. Постиженията, които достигнаха промени развитието ви завинаги. А можеха да бъдат толкова много повече. Явно така е било писано както обичате да казвате и неговият гостоприемник Никола Тесла не успя да разгърне потенциала си докрай.

В този ред на мисли може да се каже, че в някакъв смисъл продължавам делото на колегата Аянорей. Вече петдесет и втора година съм във филма и хич не ми се тръгва. Намерих си чуден гостоприемник, който е малко странен по вашите стандарти, но и аз си падам малко черна овца сред моя вид. Още от първото му проплакване на този свят започнах адски нахъсано с моя човек. Подсказвах му идеи, вменявах му представи, визуализирах му абстракции и той ги попиваше по своя си начин, допълваше ги по човешки и това даваше удивителни резултати. До едно време това работеше прекрасно, но знаете ли... започна да ми омръзва да действам по учебник. Колкото повече ми дотягаха правилата, толкова повече ми допадаше да живея човешки живот. А аз съм живял хиляди такива на стотици други планети. Но тук усетих нещо различно. Парадоксалното при вас е, че с развитието си запазвате и дори надграждате първичността си. Още притежавате онази неведома сила, с която сте пропълзяли през блатото на еволюцията и в същото време покорявате нови и нови върхове на егоцентризма и се занимавате с безкрайно абсурдни неща. Намирам го за извратено. И ми харесва!

Затова реших да живея като човек и да прегърна материалното. Навярно някои от вас биха отсъдили, че това е безотговорно от страна на свръхразум като мен. Бих им отговорил, че е безотговорен начинът, по който живеете и как безогледно прахосвате ресурсите си например. Язък за хубавата планета, която населявате. И от мен да знаете, че такива като нея не се срещат много често из галактиките. И без това едва ли ще доживеете достатъчно дълго, за да се освестите на едно малко по-висше ниво, та поне да споделя радостта от мимолетния ви, но пък изпълнен с удоволствия живот.

Да ви кажа, добре се справям. Притежавам бизнеси за милиарди, превърнах се във фактор в световната икономика и в общи линии правя какво си искам, без да се съобразявам особено. Много хора ме намират за ексцентричен, ненормален, циничен и т.н. Как мислите, дали ми пука от това? Бил съм безцеремонен и груб, действал съм импулсивно, правел съм скандални изявления. Е, и? Когато и вие работите по 120 часа на седмица, пътувате до космоса, произвеждате върхова технология, правите революции в науката, притежавате социална мрежа и още куп други такива неща, елате ми се обадете. Дотогава, желая ви хубав живот и един съвет от мен. Порадвайте му се защото наистина е нищожно кратък.

Дали очаквам да ми повярвате? Честно казано пет пари не давам. А и вие добре ме познавате и в общи линии очаквате какво ли не от мен.

Ваш, Илън Мъск.

 

 

15.11.2022

Този разказ бе писан по месечна тема "Контакт" на "Истории от някога" и го прочетох наживо в "Gramophone Live & Event Club" на 16 ноември 2022 г. Гласуването на публиката го определи на трето място.

Относно сюжета на този разказ, реших, че искам да бъде част от споделената вселена с разказа ми "Инфилтраторът", който е публикуван в сп. "Осем" през 2020 г. и е част от книгата ми "Играта продължава".

 

Източник снимка: https://www.ilikewallpaper.net/