Спомням си през 2012 г. колко старателно си водех бележки, с какъв хъс седнах да пиша и с какво вълнение качих първата си изобщо публикация в нета на име "За ТВ рекламите" в най-първия ми блог в платформата blog.bg. Добрите отзиви ме окрилиха и продължих да пиша за различни теми, за които чувствах, че имам какво да кажа. Постепенно станах част от това т.нар. блог общество и ставах свидетел на всевъзможни взаимоотношения между разни потребители, техните коментари, шеги, иронии, измислени войни и прочие неадекватно поведение.
По естествен начин изгубих интерес от подобни простотии и реших да мигрирам в по-цивилизована платформа, а именно WordPress. През 2013 г. създадох блога misterlostov и в периода на динамични политически и обществени промени около 2013-2014 г. пишех активно по тази тематика. Оттогава са и постовете с най-много посещения. Закономерно това също ми омръзна. Сега осъзнавам, че тогава съм имал нужда да напиша всички тези неща и един вид да излея душата си, да споделя възмущението си от нещата, които се случват в нашата държава. Но впоследствие си дадох сметка, че предпочитам да насоча енергията си в нещо по-креативно и смислено отколкото само да лая колко зле е всичко.
Три дни преди края на 2014 г. създадох и втория си WordPress блог - lostovswritings, където качих първия (не първия в живота) си разказ "Личен апокалипсис", който реших да споделя публично в интернет. И преди съм споменавал, че създаването му е пословично - писах тези 30-ина страници цяла година и половина, но може би е трябвало да стане точно така, за да се отприщят всички последващи мои мисли и идеи, които напираха да се измъкнат от главата ми и да оживеят под някаква форма.
От 2015 г. се отдадох предимно на писането на художествена литература, смятам така да бъде и занапред. Мисля, че този сайт е едно закономерно и естествено продължение на досегашната ми интернетска дейност и живот и здраве тук ще вря и кипя.
Бъдете здрави!
#ИгратаПродължава
