Изпълзял от глъбините на въображението на осемнадесет автора, добил форма на текстов документ, преминал през всички необходими промени включително и през тройна редакторска шлифовка, на бял свят се роди най-новото литературно произведение на клуба на авторите на хорър „Lazarus”. Точно две години след трагичната кончина на патрона на клуба Адриан Лазаровски, сборникът „Вой“ официално излезе от печат и поде своя поход към личните библиотеки и душите на читателите, за да ги сграбчи за гърлото и да им подшушне своите ужасяващи кошмарни тайни.
Аз съм изключително щастлив, че след триумфа на първата клубна рожба – сборника „Писъци“ – и посмъртно събраните разкази на Адриан – „Сбъдващия мечти“ – ние като клуб продължаваме уверено по неравния, труден и каляващ волята път. Нещо повече – показваме, че това, което ни е събрало не е просто някаква моментна амбиция, а че като хора, автори и творци, ние желаем да надскочим досегашните си постижения, да надграждаме уменията си и да предоставим на читателите и феновете на този жанр един създаден с много усърдие, жар и любов, качествен продукт в лицето на сборника с хорър разкази „Вой“. За пореден път огласяваме родното литературно пространство с нашето присъствие и този път екотът е по-мощен и по-траен.
Разбираемо, аз съм пристрастен в отношението си към тази книга, но просто няма как да отрека блестящо приложения талант на моите колеги и приятели – както на набиращите скорост и инерция млади лъвчета, така и на обиграните стари кучета. Като най-ярък лъч надежда за реализация на автори в остросюжетните жанрове в България, издателство Gaiana book&art studio отново е поело юздите на това начинание, и разбира се е справило повече от успешно. Другата добра новина е, че както и предният път, художник на корицата е големият Петър Станимиров, чието майсторство сътвори визуалния облик на „Вой“ с умопомрачаващо великолепна илюстрация. В добавка, можем да се похвалим и че сборникът се предлага също така и с твърди корици за любителите на колекционерски издания.
Кратък разВОЙ за всеки разказ:
„Старото гробище“ – Явор Цанев
Началото е ударно с разказ от един от най-опитните и талантливи творци в клуба, който ни потопява в една парализираща дъха и всички други жизнени функции мракобесна (не)реалност. Пазачът на местното старо гробище се опитва да възпре група хлапета, които жадуват за страшно приключение в него. Не успява и тогава гробището взема думата.
„Гълъбът и девицата (37-ми изглед към планината Фуджи) – Симеон Трифонов
Нестандартен WTF сюжет, който преминава в друг, завръща се отново, преплита се с предишния, усуква се, изкривява се, прелива един в друг, за да добие онзи характерен и абстрактен à la Lynch авторов стил, който най-нагло и безцеремонно се разминава с каквото и да е очакване от страна на читателя. Само за протокола: WTF е използван в добрия смисъл.
„При баба“ – Сибин Майналовски & Коста Сивов
За запознатите с творбите на двамата автори е любопитно предизвикателство да отгатнат кой докъде е писал и къде е продължил другият – поне за мен беше. На село при баба винаги е хубаво. Животът е тих, спокоен и приятно муден. Но все пак, при някои по-необикновени обстоятелства, не би било зле човек да има баба като тази.
„Анджи“ – Сибин Майналовски
Бидейки сама в обятията единствено на завивките си, тя изпитва ефимерни сексуални преживявания от мистериозен полуреален посетител. Нещата се изясняват когато един ден в закътана уличка в големия град попада на изключително гаден противняк, който желае от нея единственото, което изключително гадните противняци желаят, преследващи привлекателни жени. Само че...
„Малка китайска приказка“ – Марин Трошанов
Видял немалко места по света, авторът решава да ни качи на един Еърбъс А380-800, да ни закара до далечния Китай и директно да ни напъха в един китайски ресторант. А там атмосферата е напоително живописна и трудно се удържам да не издам нещо, затова спирам дотук. Чудесен разказ, след чието прочитане вече добавих още малко храна за размисъл, която да имам предвид, когато стане въпрос за китайски ресторант.
„Аз съм копието“ – Иван Величков
Обширните познания, солидната подготовка и богатият речников запас, преплетен умело с набиращия все по-вероломна сила талант на Величков е сигурна предпоставка за един истински хорър шедьовър, издържан в класическите традиции на жанра и този разказ е именно такъв, притежавайки сюжет със своя специфична тежест и дълбочина.
„Горкият мистър Хайд“ – Иван Атанасов
„Всичко започна с една дамска превръзка. Нощна, копринена, с крилца.“ Така започва тази шеметна история за едни младежи, любители на тежката музика, забранените субстанции и якия купон. И за един кенеф заедно с всичко, което не бихте могли да си представите в и извън него. И на бас, че няма да отгатнете кой по дяволите е мистър Хайд.
„Гробището на Йохана Лудихарт: Пръскалка за чудовища“ – Елена Павлова
Това силно и уверено момиче се бори с чудовища, при това доста успешно. Кратка, но съдържателна и необикновена история за постоянната битка с разнородни форми на съществуване, които могат да дебнат абсолютно отвсякъде. Дори и от нейде в този момент.
„Концлагер за шпиони“ – Донко Найденов
Не е особено добра идея да правиш нерегламентирани снимки в Северна Корея, защото много бързо можеш да се превърнеш във враг на народа. И да бъдеш пратен на място, където ужасът буквално извира пред очите ти, знаейки, че те очаква същата съдба. Интересен поглед върху концлагерите в тази нещастна страна, тяхната потресаваща същност и злокобно предназначение.
„Ветала“ – Димитър Цолов – Доктора
Това е един от личните ми фаворити, а Доктора за пореден път демонстрира превъзходните си писателски умения, които отлично е оформил в разказ, бидейки вдъхновен от репортаж на Карбовски за обиране на цигански гробници. Един съвет: не обругавайте гробове или гробници, още по-малко пък цигански такива.
„Бледите им личица на прозореца“ – Делиян Маринов
Създателят на епичния поход на българското фентъзи Маринов обича да обхожда дебрите на социума, човешките характери и вътрешните конфликти на героите. Главният герой в тази история е поставен в налудничава ситуация, която го поставя пред немислим избор със свой собствен абсурден смисъл.
„Психоза“ – Даниел Иванов
Радва ме, че Дани Иванов уверено и целеустремено се движи напред из не особено гладката повърхност на родната литературна сцена и разказът му в сборника говори сам по себе си за впечатляващия му напредък. Д-р Стивън Хендри навлиза в потискащата атмосфера на психиатрия „Мери Кейт“, за да разследва особен случай, свързан с действията на директора на заведението. Сами можете да се досетите, че нещата едва ли са такива, каквито изглеждат, но какви точно – сами ще разберете.
„Кукленият театър“ – Дамян Д. Рейнов
С цялото си уважение към всички колеги, но като един врял и кипял умел кукловод, авторът на този разказ най-много грабна душата и сърцето ми, овързвайки ги с конци, размятайки ги насам-натам за забавление на публиката. Малко джебчийче намира укритие от преследващите го полицаи в затъмнения салон на куклен театър по време на представление. Разбира се, НО разбира се, тези кукли... ах, тези кукли, да ми изсъхнат дървениите!
„Ритуалът“ – Валентин Попов – Вотан
Освен като все по-успешно утвърждаващ се остросюжетен (и не само) автор, Вотан от години вилнее успешно и в туристическия бранш и не е учудващо, че е избрал да ни заведе на екзотична екскурзия в Индонезия. Героят му буквално „хваща гората“ из дебрите на тропическата растителност, постоянно облъхван от жега и лепкава влага, попадайки в малко селце, населено от местни туземци. А те изключително много държат на традициите си. И имат един свой ритуал...
„Тя е вкъщи“ – Бранимир Събев
Верен на бруталния си като обезумяло от свиреп глад половинтонно изчадие стил, председателят на „Lazarus” е изпипал поредната си чудесна хорърийка, която с изтънчен финес съчетава в себе си закачливи препратки към реални личности в лицето на описаните герои и невъобразимо злокобно преживяване в една къща, изпълнено с кръв, смърт и гадории. Класически Бранимир.
„Света Клара“ – Анна Гюрова
С времето започнах все повече да харесвам творбите на Анни и този разказ е един блестящ пример. Векове наред женският манастир „Света Клара“ е предоставяла подслон и грижа за телата и душите на млади момичета и жени, всяка от които търси свое собствено избавление и покой. Ала светата обител също крие своите тайни и не се знае кога и как могат да излязат наяве.
„Адски цикъл“ – Александър Цонков – Lostov
Реших да дам воля на тъмната си половина и да напиша този разказ за някои от най-бруталните, отвратителни и скверни неща, които човек може да извърши на друг. Насилие, жестокост и унижение, дано ви хареса!
„Сладки сънища“ – Александър Драганов
Както и в разказа си от предишния клубен сборник, така и в този, адашът Драганов отново ни среща със своя (прототип?) симпатичен герой – професионалния гонител на духове Йордан Горанов. Много готина и свежа история, с плашеща палитра от разностранни митологични образи, които се явяват с цялата си потресаваща същност. Изключително много ми хареса как човек е в състояние да се принуди да се пречупи в принципите си в името на нещо истинско и свято, но нека не разбулвам повече.
-------------------------
Имайте предвид, че сборнкът „Вой“ не може да се намери в книжарниците. Можете да си поръчате книгата с твърди или меки корици + автограф, като се свържете с някой от авторите през клубния сайт, фейсбук страницата или като пишете директно на издателството на gaiana@abv.bg или dracus@abv.bg.