"Трансформации" - Благой Д. Иванов

Подходих с големи очаквания към „Трансформации“-те на Благой Иванов и те се оправдаха и по един неочакван за мен начин. И преди съм чел негови творби („Седем градски гряха“), но за първи път се потопих във въображението му под формата на сборник с разкази. Знам, че далеч не пише от вчера и днес, а е започнал от преди има-няма двайсет години. Още повече, че като кино критик и ценител и върл фен и познавач на хоръра в литературата и филмите човек като него има сериозно отношение към този жанр и в никакъв случай няма да допусне или да се изкуши да ползва уж сигурните похвати в писането, които реално водят към баналното, посредственото, клишираното.

Засегнатите теми в този сборник варират и тяхното разнообразие ми допадна. Дори често експлоатираната тема за вампири, която за мен не е сред най-любимите ми, тук е представена съвсем адекватно и на ниво. Както и останалите творби в книгата. А нестандартните сюжети на някои от разказите индикират за творческа дързост, която тегли читателя към особеното и неизвестното и самият факт, че тези истории са написани така е достоен за уважение. Вътрешните илюстрации от Кристина Стоянова чудесно допълват историите, а корицата, която също е нейно дело е просто жестока.

Има още...

"В търсене" - Милен Колев

В търсене на хубава книга се спрях на дебютния сборник на младия разнолик талант Милен Колев. Разказите се четат леко и някак като стара книга с приказки от едно време ме отнесе по свой си начин в световете на въображението му. Жанровете варират от приказно фентъзи и магически реализъм до фантастика и ужаси и стигат до романтизъм и съвременен реализъм. Но за да е разнообразна откъм вкусове една манджа трябва да се приготви от различни продукти, съставки и подправки и точно това е направил Милен – включил е разкази, които изпъкват с разноцветни нюанси, емоции и жанрове. Попаднах на прекрасни открития и красиво написани истории, други не ми допаднаха толкова, но това е абсолютно нормално, тъй като нито може да се угоди на всеки, нито пък всеки автор прави световен бестселър от първата си книга.

Има още...

"Осмото кралство" - Стефания Митева

„Осмото кралство“ е едно много приятно и нестандартно попълнение в родната ни литература, поради факта, че авторката Стефания Митева е била едва на седем когато е писала тази книжка. Възраст, на която повечето деца се учат да четат, малката Стефи се захваща да измисли и сътвори с голямо желание и удоволствие този приказен свят.

Стефи сякаш прави нас възрастните отново деца и ни пренася в чудноватата реалност на въображението ѝ където се впускаме във вълнуваща мисия, изпълнена с множество приключения, опасности и обрати. Катерим се по дървета, откриваме артефакти, отключваме тайни врати, минаваме през тунели, вмъкваме се в дупки, прекосяваме пропасти, вървейки по въже, сражаваме се с великани и още куп премеждия, за да достигнем до финала, където всичко си идва на мястото.

Чест прави на родителите, не само защото подкрепят желанието на дъщеря си да създаде нещо свое, но и че участват активно в неговото физическо материализиране. А в случая това далеч не е просто някакво съдържание, напечатано върху куп листове. Положени са немалко усилия, като се започне от ангажирането на професионален редактор и коректор, който да изглади текста и същевременно да запази неговата автентична детска очарователност. Привлечени са художници буквално от цял свят – Македония, Австралия, Индия, Украйна, които са се запознали с историята на Стефи и са пресъздали в цветове и форми нейните чудни светове. Прохождането и успешното реализиране в съвременната ни литературна реалност изисква време и постоянство, за да се създадат необходимите връзки и контакти с правилните и полезните хора и дейци, които могат да допринесат по един или друг начин в промотирането и издаването на книгата.

Има още...

"ЛАМЯ ЕООД Сблъсък" книга трета - Марин Трошанов

Точно както предните две части заключителната книга на приключението „Ламя ЕООД: Освобождение“ понася читателя през поредица от динамични събития, зрелищен екшън и стряскащи ужасии с гарнитура от фентъзи магия и няколко лъжици любов.

Не знам какво ми става, но прочетох книгата за около седмица – аз несериозният читател и отдавам това на сюжета, който бе така интересно построен, начинът на предаване на цялата тази картинка (и в буквален, и в преносен смисъл), както и заради очакването на финала на този толкова успешен роман, пожънал успехи сред малки и големи.

От началото до самия край историята е жива и много описателна. Чете се повече от гладко. Събитията и описанията сякаш могат да се почувстват заради умело вплетените детайли. По едно време се замислих дали пък всичко това не е една идея малко по-детайлно отколкото трябва. Но в крайна сметка какво значи дали „трябва“? На мен ми хареса точно както си е. Предполагам, че текстът би могъл съвсем леко да се „олекоти“, но не се наемам да давам акъл в тази насока. Най-важното за мен е, че думите придават една чудесна завършеност на описанията без да правят самия текст тромав и тежък.

Още от началната глава на книгата историята ни пренася в Бургас през 80-те години на миналия век. Когато прочетох най-първото изречение на съпругата ми („Стиснал вилицата с треперещи пръсти, Валери раздели тулумбичката на две и шурналият сироп образува гъсти локвички по дъното на порцелановата чинийка.“) тя възкликна „Прияде ми се тулумбичка!“. Сама по себе си тази нейна реакция е толкова показателна за силата и въздействието на словото, което Марин несъмнено притежава.

По изкусен начин е обрисуван соцът в Бургас – ненатрапчиво, и едновременно с достатъчно много детайли, които да пренесат читателя по байтошово време – манифестация с портрети на възрожденци и партийни вождове, кабелния завод „Васил Коларов“, партийни книжки, в-к „Работническо дело“, будилник „Слава“ и др. Разбира се, така извадени от контекста тези думи навярно изглеждат странно, но пръснати из текста и споменати като елементи от цялото изложение на сетинга придават точно онази завършност и живост на книгата, за които споменах. А и такива подробности ми правят впечатление.

Някой да не остане с впечатление, че соцът е засегнат силно – напротив, просто историята започва с леко връщане назад във времето, за да се даде отговор защо някои неща се случват по този начин в настоящето. А същинската история е един почти безспирен екшън на схватки, преследвания, бягания, търсения, сблъсъци, падения и възходи, които са прекъсвани за малко, колкото читателят да си поеме дъх, преди да бъде завлечен в ново още по-бясно и опасно премеждие.

Има още...

"Целунат от Бога" - Явор Цанев

Малко съжалявам, че прочетох тази книга. Сега ми остава по-малко да чета от Явор Цанев. Но пък хубавото е, че той е достатъчно плодовит като писател и редовно ни снабдява с доза хубава проза.

„Целунат от Бога“ е сборник с 22 разказа и една голяма част от тях са отличени творби от различни конкурси, а други съм намирал или съм прочитал в съвместни издания. Това е един своебразен The Best и всеки, който не е чел нещо от Цанев може да се убеди в разноликия му талант именно чрез тази книга. Тук откриваме творби от сборниците с отличени разкази, вдъхновени от Стивън Кинг, Рей Бредбъри, Едгар Алън По, Х. Ф. Лъвкрафт, поредицата „Мечове“, трите сборника на клуб Lazarus, издание на „Истории от някога“ и др.

Всички истории тук са написани майсторски и ето, няколко думи за тях.

„Квартирата“ – Струва ли ви се някак съмнително ако наемател си избере квартира в блок на първия етаж в квартал с по-висока престъпност? Ами ако махне решетките?

„Целунат от Бога“ – Признавам, че нямах идея каква ли аджеба може да е целувката от Господ и след като прочетох този разказ ще се радвам да не получавам такова внимание.

Има още...