Равносметка за 2021 г.

2021-ва година ми донесе много промени в личен, професионален и творчески план и мисля, че за мен беше една от най-добрите досега.

В началото приоритет номер едно беше да завършим всички процеси по книгата ми, за да може най-сетне да види бял свят. Докато с Ива Спиридонова се занимавахме с редакцията, разбрах, че крайният срок за участие на книга за конкурса за дебютна литература „Южна пролет“ бе 31 март – когато е и рожденият ми ден. Възприех този факт като знак от Вселената и уведомих моите приятели от изд. „Библиотека България“, че дотогава книгата трябва да излезе, иначе светът ще свърши. Казаха ми, че ще бъде малко зор, но че ще може да стане. Тъкмо се възрадвах и се появи нова пречка – художниците, които първоначално цанех да ми правят корица и вътрешни илюстрации нямаше как да ми помогнат – по една или друга причина. Наложи се в много къс срок да търся други художници, но явно така е трябвало да стане защото в крайна сметка две прекрасни дами откликнаха на моя отчаян вопъл и доста чевръсто сътвориха визуална прелест за корицата – от Гергана Грънчарова и за вътрешните илюстрации – от Кристина Стоянова.

Има още...

Равносметка за 2020 г.

Въпреки парадоксалността на 2020-а година в творческо отношение се случиха готини неща.

На 10-ти януари участвах в петия рожден ден на литературен клуб „Отвъд кориците“. Събитието се състоя в клуб „Журналист“, който впоследствие се пукаше по шевовете. Специално за случая написах и прочетох разказа “Поканата”. Всичко мина повече от приятно – събрахме се много познати и приятели, раздумка, питиета и добро настроение.

Написах ревюта на пет български книги – “Целунат от Бога” на Явор Цанев, “ЛАМЯ ЕООД Сблъсък” книга трета на Марин Трошанов, “Осмото кралство” на Стефания Митева, “В търсене” на Милен Колев и “Трансформации” на Благой Д. Иванов.

Пет бяха и разказите, които написах през тази година, включая един по-дълъг, който влачех година и половина, но смятам, че се получи добре. В продължение на няколко месеца се занимавах с основна редакция на някои стари и по-нови разкази.

На 27 май участвах в четене на литературната инициатива „Истории от някога“ в клуб „Грамофон“. Беше супер, дойдоха много хора, а аз прочетох разказа „Играчът“.

Има още...

Равносметка за 8 години блогърстване

Спомням си през 2012 г. колко старателно си водех бележки, с какъв хъс седнах да пиша и с какво вълнение качих първата си изобщо публикация в нета на име “За ТВ рекламите” в най-първия ми блог в платформата blog.bg. Добрите отзиви ме окрилиха и продължих да пиша за различни теми, за които чувствах, че имам какво да кажа. Постепенно станах част от това т.нар. блог общество и ставах свидетел на всевъзможни взаимоотношения между разни потребители, техните коментари, шеги, иронии, измислени войни и прочие неадекватно поведение.

По естествен начин изгубих интерес от подобни простотии и реших да мигрирам в по-цивилизована платформа, а именно WordPress. През 2013 г. създадох блога misterlostov и в периода на динамични политически и обществени промени около 2013-2014 г. пишех активно по тази тематика. Оттогава са и постовете с най-много посещения. Закономерно това също ми омръзна. Сега осъзнавам, че тогава съм имал нужда да напиша всички тези неща и един вид да излея душата си, да споделя възмущението си от нещата, които се случват в нашата държава. Но впоследствие си дадох сметка, че предпочитам да насоча енергията си в нещо по-креативно и смислено отколкото само да лая колко зле е всичко.

Има още...

Равносметка за 2019 г.

2019 г. беше интересна и различна за мен и внесе промени, някои от които инициирах сам. В началото на годината навръх тригодишнината на клуб Lazarus казах сбогом на тази организация и продължих пътя си самостоятелно. Причините за това решение споделих лице в лице с моите приятели и както им казах тогава желая им успех както като клуб, така и като индивидуално творческо развитие и могат да разчитат на моята подкрепа.

През януари участвах за пръв път от известно време в четенето на „Истории от някога“, за да уважа четиригодишния юбилей на тази инициатива с разказа си „Гората на плодородието“.

По отношение на разказите мога да се похваля със седем написани такива. Най-сетне завърших разказа, който бях започнал предходната година. В крайна сметка се получи обем от 30 страници на Word и смятам това да бъде творбата, която ще даде заглавието на бъдещата ми дебютна книга. През своето развитие този разказ претърпя множество промени и най-разнообразни начини на неговото писане включително писане на ръка в тетрадка и писане в Google Docs на телефона докато крачех на бърз ход няколко километра на пътеката във фитнеса. По този начин написах и „Друга реалност“ – кратко разказче, с което кандидатствах за инициативата „Спирка за разкази“ – отпечатване на избрани разкази и поставянето им на определени спирки в София, Варна и Пловдив.

Към момента съм в процес на завършване на последния разказ, който глася за бъдещия ми сборник и е единствено въпрос на воля и дисциплина да го приключа овреме.

Има още...

Равносметка за 2018 г.

И тази година беше хубава. Отчитам се с три публикации на хартия, една електронна такава, ревюта на десет български книги, кратко телевизионно участие и поощрителна награда от конкурс на сп. „Осем“. В творческо отношение доста забавих продуктивността си и срам-несрам един-единствен разказ го мъча цяла година. Че дори и не е завършен – ужас просто. Но пък когато това стане, а то ще стане – ще се получи много як, обещавам. Та как така имам три публикации на хартия, пък съм написал един разказ и то не докрай? Как става тази работа? Просто: лежа на стари лаври. Но всичко по реда си.

Това лято се присъединих към Доротея Луканова, която беше събрала средства и дари полезни неща за отдела за лечение на диабет в Педиатричната болница и беше уредила медийно отразяване. Припомням, че две години по-рано тя бе инициирала създаването на сборник с разкази „Детство“ от множество автори, които описват свой детски спомен и продажбите, от който отидоха за борба с диабета. Тази смела и неотстъпчива жена не се спря дотам и продължи с благородното си дело, та ето как се озовах при нея – защото бях един от авторите от книгата, а и единствен отзовал се. Всичко мина много приятно, екипът на bTV се държа изключително професионално.

Има още...