Равносметка за 2020 г.

Въпреки парадоксалността на 2020-а година в творческо отношение се случиха готини неща.

На 10-ти януари участвах в петия рожден ден на литературен клуб „Отвъд кориците“. Събитието се състоя в клуб „Журналист“, който впоследствие се пукаше по шевовете. Специално за случая написах и прочетох разказа “Поканата”. Всичко мина повече от приятно – събрахме се много познати и приятели, раздумка, питиета и добро настроение.

Написах ревюта на пет български книги – “Целунат от Бога” на Явор Цанев, “ЛАМЯ ЕООД Сблъсък” книга трета на Марин Трошанов, “Осмото кралство” на Стефания Митева, “В търсене” на Милен Колев и “Трансформации” на Благой Д. Иванов.

Пет бяха и разказите, които написах през тази година, включая един по-дълъг, който влачех година и половина, но смятам, че се получи добре. В продължение на няколко месеца се занимавах с основна редакция на някои стари и по-нови разкази.

На 27 май участвах в четене на литературната инициатива „Истории от някога“ в клуб „Грамофон“. Беше супер, дойдоха много хора, а аз прочетох разказа „Играчът“.

Има още...

Равносметка за 8 години блогърстване

Спомням си през 2012 г. колко старателно си водех бележки, с какъв хъс седнах да пиша и с какво вълнение качих първата си изобщо публикация в нета на име “За ТВ рекламите” в най-първия ми блог в платформата blog.bg. Добрите отзиви ме окрилиха и продължих да пиша за различни теми, за които чувствах, че имам какво да кажа. Постепенно станах част от това т.нар. блог общество и ставах свидетел на всевъзможни взаимоотношения между разни потребители, техните коментари, шеги, иронии, измислени войни и прочие неадекватно поведение.

По естествен начин изгубих интерес от подобни простотии и реших да мигрирам в по-цивилизована платформа, а именно WordPress. През 2013 г. създадох блога misterlostov и в периода на динамични политически и обществени промени около 2013-2014 г. пишех активно по тази тематика. Оттогава са и постовете с най-много посещения. Закономерно това също ми омръзна. Сега осъзнавам, че тогава съм имал нужда да напиша всички тези неща и един вид да излея душата си, да споделя възмущението си от нещата, които се случват в нашата държава. Но впоследствие си дадох сметка, че предпочитам да насоча енергията си в нещо по-креативно и смислено отколкото само да лая колко зле е всичко.

Има още...

Равносметка за 2019 г.

2019 г. беше интересна и различна за мен и внесе промени, някои от които инициирах сам. В началото на годината навръх тригодишнината на клуб Lazarus казах сбогом на тази организация и продължих пътя си самостоятелно. Причините за това решение споделих лице в лице с моите приятели и както им казах тогава желая им успех както като клуб, така и като индивидуално творческо развитие и могат да разчитат на моята подкрепа.

През януари участвах за пръв път от известно време в четенето на „Истории от някога“, за да уважа четиригодишния юбилей на тази инициатива с разказа си „Гората на плодородието“.

По отношение на разказите мога да се похваля със седем написани такива. Най-сетне завърших разказа, който бях започнал предходната година. В крайна сметка се получи обем от 30 страници на Word и смятам това да бъде творбата, която ще даде заглавието на бъдещата ми дебютна книга. През своето развитие този разказ претърпя множество промени и най-разнообразни начини на неговото писане включително писане на ръка в тетрадка и писане в Google Docs на телефона докато крачех на бърз ход няколко километра на пътеката във фитнеса. По този начин написах и „Друга реалност“ – кратко разказче, с което кандидатствах за инициативата „Спирка за разкази“ – отпечатване на избрани разкази и поставянето им на определени спирки в София, Варна и Пловдив.

Към момента съм в процес на завършване на последния разказ, който глася за бъдещия ми сборник и е единствено въпрос на воля и дисциплина да го приключа овреме.

Има още...

Равносметка за 2018 г.

И тази година беше хубава. Отчитам се с три публикации на хартия, една електронна такава, ревюта на десет български книги, кратко телевизионно участие и поощрителна награда от конкурс на сп. „Осем“. В творческо отношение доста забавих продуктивността си и срам-несрам един-единствен разказ го мъча цяла година. Че дори и не е завършен – ужас просто. Но пък когато това стане, а то ще стане – ще се получи много як, обещавам. Та как така имам три публикации на хартия, пък съм написал един разказ и то не докрай? Как става тази работа? Просто: лежа на стари лаври. Но всичко по реда си.

Това лято се присъединих към Доротея Луканова, която беше събрала средства и дари полезни неща за отдела за лечение на диабет в Педиатричната болница и беше уредила медийно отразяване. Припомням, че две години по-рано тя бе инициирала създаването на сборник с разкази „Детство“ от множество автори, които описват свой детски спомен и продажбите, от който отидоха за борба с диабета. Тази смела и неотстъпчива жена не се спря дотам и продължи с благородното си дело, та ето как се озовах при нея – защото бях един от авторите от книгата, а и единствен отзовал се. Всичко мина много приятно, екипът на bTV се държа изключително професионално.

Има още...

Равносметка за 2017 г.

Забелязвам интересна тенденция, откакто започнах да пиша – колкото по-малко разкази пиша през годините, толкова повече от тях биват публикувани на хартия. 2017 г. също не беше изключение. Написах 6 разказа и точно толкова мои писания бяха публикувани. Но не същите. Това едва ли ще продължи по същия начин, но пък отминалата година се оказа доста интересна и в някакъв смисъл – успешна за стремежите ми да се изявявам в литературната сфера.

Открих годината с участието ми в сборника “Морето!” с разказа “Сред свои” в резултат от едноименния конкурс в рамките на Есенни ахтополски празници 2016 “Паламудени вдъхновения и странджански седенки”, организиран от Сдружение Лумен.

В първия за 2017 г. брой на сп. „Дракус“ беше публикуван разказа „Кошмари от кухнята“, който в предходната година четох на едно от месечните четения на инициативата „Истории от някога“ и беше гласуван на първо място в традиционния вот на публиката.

А на юбилейното издание на „Истории от някога“ когато този проект на Ники Николов-Козия навърши две години, получих грамота за „Добро другарче“ за четене на разкази на други автори през 2016 г. А през същата вълнуваща и (без)паметна вечер, публиката, която преливаше и преизпълваше Bar Dak гласува четения от мен разказ „Междугалактическо риалити“ на първо място.

През април излезе петият сборник с фантастични разкази от поредицата “Мечове”, “Мечове във времето” от Национален клуб за фентъзи и хорър “Цитаделата”. Имах честта да бъда в компанията на страхотни остросюжетни автори и да съм част от тази великолепна поредица с разказа си “Времеви комарджия”.

Има още...