2022 г. се оказа доста богата на четения на литературно-социални събития, имаше срещи с различни хора, няколко нови разказа, тук-таме по някоя публикация, два мои разказа се сдобиха за първи път с аудио вариант и една награда за разкош.

Горе-долу по хронологичен ред беше така:

В началото на годината написах ревю на книгата “Винилови души” на колегата Цветозар Цаков, който стана лауреат на “Южна пролет” през 2021 г.

На 25 януари когато издателството “Библиотека България”, под чиято шапка излезе книгата ми празнува своя четвърти рожден ден и по традиция обявиха резултатите от конкурса им от миналата година “Измерение X”. Щастлив бях да науча, че съм един от 23-мата финалисти и разказът ми “Пълноценно свързан” ще бъде включен в едноименния сборник, чиято премиера ще бъде на 25 януари 2023 г., а художник на корицата е живата легенда Текла Алексиева.

2021-ва година ми донесе много промени в личен, професионален и творчески план и мисля, че за мен беше една от най-добрите досега.

В началото приоритет номер едно беше да завършим всички процеси по книгата ми, за да може най-сетне да види бял свят. Докато с Ива Спиридонова се занимавахме с редакцията, разбрах, че крайният срок за участие на книга за конкурса за дебютна литература „Южна пролет“ бе 31 март – когато е и рожденият ми ден. Възприех този факт като знак от Вселената и уведомих моите приятели от изд. „Библиотека България“, че дотогава книгата трябва да излезе, иначе светът ще свърши. Казаха ми, че ще бъде малко зор, но че ще може да стане. Тъкмо се възрадвах и се появи нова пречка – художниците, които първоначално цанех да ми правят корица и вътрешни илюстрации нямаше как да ми помогнат – по една или друга причина. Наложи се в много къс срок да търся други художници, но явно така е трябвало да стане защото в крайна сметка две прекрасни дами откликнаха на моя отчаян вопъл и доста чевръсто сътвориха визуална прелест за корицата – от Гергана Грънчарова и за вътрешните илюстрации – от Кристина Стоянова.

Въпреки парадоксалността на 2020-а година в творческо отношение се случиха готини неща.

На 10-ти януари участвах в петия рожден ден на литературен клуб „Отвъд кориците“. Събитието се състоя в клуб „Журналист“, който впоследствие се пукаше по шевовете. Специално за случая написах и прочетох разказа “Поканата”. Всичко мина повече от приятно – събрахме се много познати и приятели, раздумка, питиета и добро настроение.

Написах ревюта на пет български книги – “Целунат от Бога” на Явор Цанев, “ЛАМЯ ЕООД Сблъсък” книга трета на Марин Трошанов, “Осмото кралство” на Стефания Митева, “В търсене” на Милен Колев и “Трансформации” на Благой Д. Иванов.

Пет бяха и разказите, които написах през тази година, включая един по-дълъг, който влачех година и половина, но смятам, че се получи добре. В продължение на няколко месеца се занимавах с основна редакция на някои стари и по-нови разкази.

На 27 май участвах в четене на литературната инициатива „Истории от някога“ в клуб „Грамофон“. Беше супер, дойдоха много хора, а аз прочетох разказа „Играчът“.

Спомням си през 2012 г. колко старателно си водех бележки, с какъв хъс седнах да пиша и с какво вълнение качих първата си изобщо публикация в нета на име “За ТВ рекламите” в най-първия ми блог в платформата blog.bg. Добрите отзиви ме окрилиха и продължих да пиша за различни теми, за които чувствах, че имам какво да кажа. Постепенно станах част от това т.нар. блог общество и ставах свидетел на всевъзможни взаимоотношения между разни потребители, техните коментари, шеги, иронии, измислени войни и прочие неадекватно поведение.

По естествен начин изгубих интерес от подобни простотии и реших да мигрирам в по-цивилизована платформа, а именно WordPress. През 2013 г. създадох блога misterlostov и в периода на динамични политически и обществени промени около 2013-2014 г. пишех активно по тази тематика. Оттогава са и постовете с най-много посещения. Закономерно това също ми омръзна. Сега осъзнавам, че тогава съм имал нужда да напиша всички тези неща и един вид да излея душата си, да споделя възмущението си от нещата, които се случват в нашата държава. Но впоследствие си дадох сметка, че предпочитам да насоча енергията си в нещо по-креативно и смислено отколкото само да лая колко зле е всичко.

2019 г. беше интересна и различна за мен и внесе промени, някои от които инициирах сам. В началото на годината навръх тригодишнината на клуб Lazarus казах сбогом на тази организация и продължих пътя си самостоятелно. Причините за това решение споделих лице в лице с моите приятели и както им казах тогава желая им успех както като клуб, така и като индивидуално творческо развитие и могат да разчитат на моята подкрепа.

През януари участвах за пръв път от известно време в четенето на „Истории от някога“, за да уважа четиригодишния юбилей на тази инициатива с разказа си „Гората на плодородието“.

По отношение на разказите мога да се похваля със седем написани такива. Най-сетне завърших разказа, който бях започнал предходната година. В крайна сметка се получи обем от 30 страници на Word и смятам това да бъде творбата, която ще даде заглавието на бъдещата ми дебютна книга. През своето развитие този разказ претърпя множество промени и най-разнообразни начини на неговото писане включително писане на ръка в тетрадка и писане в Google Docs на телефона докато крачех на бърз ход няколко километра на пътеката във фитнеса. По този начин написах и „Друга реалност“ – кратко разказче, с което кандидатствах за инициативата „Спирка за разкази“ – отпечатване на избрани разкази и поставянето им на определени спирки в София, Варна и Пловдив.

Към момента съм в процес на завършване на последния разказ, който глася за бъдещия ми сборник и е единствено въпрос на воля и дисциплина да го приключа овреме.