Премиерата на дебютната ми книга “Играта продължава” се проведе на 17 юни в клуб “Грамофон” в София. Водещ беше Тео Буковски, няколко думи казаха моите издатели от “Библиотека България” Ива Спиридонова и Симеон Аспарухов, а след това аз и Бранимир Събев прочетохме подбран откъс от титулния разказ. Накрая актьорът от НАТФИЗ Йордан Куманов прочете разказа “ВИП зала за прераждане” като тематичен завършек на събитието.

Благодаря най-сърдечно на всички участници, присъствали и желаещи да присъстват. Получи се в пъти по-страхотно отколкото си го представях.

Тук може да видите някои акценти от премиерата, а всички снимки с високо качество може да се видят тук.

Тук съм отбелязал различни публикации в интернет, свързани с “Играта продължава”.

Следват линкове –>

Тъй като книгата предлага достатъчно богато жанрово многообразие, за да бъде категоризирана по един начин, Ива Спиридонова даде идеята, че разказите могат да бъдат условно разделени на нещо като символични раздели.

„Паралелна реалност“ обединява историите, които са с по-реалистичен сюжет, но въпреки това са поръсени с щипка свръхестествено, а „Отвъд предела“ директно ви хвърля в джаза, където необикновеното е начин на живот. И смърт.

По един прекрасен и изтънчен начин Кристина Стоянова пресътвори есенцията на всеки един разказ в тези илюстрации и им вдъхна душа. Криси, благодаря, че се нави да си част от това.

Първоначално малките разбойници удряха на камък, заради нескопосаната си организация. Но след някоя и друга вечер дебнене, снишаване и преследване, случиха на точния човек. Беше прегърбен човечец с наполовина разпасана риза, който лъкатушеше по малка павирана пряка и някак успяваше да не падне по очи. Тананикаше си под нос някаква чалга и току надигаше шише с бира, като всеки път я разливаше по себе си. Изчакаха го да излезе от мъждивата светлина на една улична лампа и го връхлетяха отзад. Бяха четирима и криеха лицата си с качулки, шапки и шалове. На клетника не му трябваше много, за да рухне на земята. Удариха го два пъти по лицето, но не особено успешно и той се развика. Някой се сети да му запуши устата, докато двама го държаха, а Хлъзгавия трескаво ровеше по джобовете му. Напипа търсения портфейл и го извади победоносно. Останалите халосаха по още веднъж клетника и си плюха на петите.
Когато се отдалечиха достатъчно, за да не чуват стенанията и псувните му, провериха трофея си. Колко разочаровани бяха, когато в олющения портфейл от изкуствена кожа намериха седемнайсет смачкани левчета. Започнаха да се карат и обвиняват един друг, но в крайна сметка Емо успя да ги убеди, че е нямало как да знаят и че това са рисковете на професията. Разделиха някак парите и се разбраха, че това няма да ги откаже.

„Любопитството е страстта на съзнанието.”
Томас Хобс

Казвам се Кларънс Уудридж, родом от Балтимор. Работя като младши експерт в счетоводна къща „Уайтстоун Акаунтинг“. Обичам да наблюдавам хората и нещата, които правят. Когато вътрешното ми чувство ми даде знак, тайно следя някои от тях. Какво ли си мислят всички тези, които рано сутринта крачат по влажния калдъръм, смесвайки се с други като тях, за да отидат на работа? А какво ли си мислят на връщане? По-щастливи ли са или по-нещастни? Какво ли крият от другите? Колко невероятни са съкровените им тайни? Какви ли човешки същности се спотайват зад маската, която си слагат, за да се впишат в обществото? Това винаги живо ме е интересувало, защото всеки има своите тайни. Това, което разкривам в момента, е една от моите.