"Играта" в нета

Тук съм отбелязал различни публикации в интернет, свързани с “Играта продължава”.

Следват линкове –>

Има още...

Вътрешни илюстрации

Тъй като книгата предлага достатъчно богато жанрово многообразие, за да бъде категоризирана по един начин, Ива Спиридонова даде идеята, че разказите могат да бъдат условно разделени на нещо като символични раздели.

„Паралелна реалност“ обединява историите, които са с по-реалистичен сюжет, но въпреки това са поръсени с щипка свръхестествено, а „Отвъд предела“ директно ви хвърля в джаза, където необикновеното е начин на живот. И смърт.

По един прекрасен и изтънчен начин Кристина Стоянова пресътвори есенцията на всеки един разказ в тези илюстрации и им вдъхна душа. Криси, благодаря, че се нави да си част от това.

Има още...

Човекът, който се възползваше (откъс)

Първоначално малките разбойници удряха на камък, заради нескопосаната си организация. Но след някоя и друга вечер дебнене, снишаване и преследване, случиха на точния човек. Беше прегърбен човечец с наполовина разпасана риза, който лъкатушеше по малка павирана пряка и някак успяваше да не падне по очи. Тананикаше си под нос някаква чалга и току надигаше шише с бира, като всеки път я разливаше по себе си. Изчакаха го да излезе от мъждивата светлина на една улична лампа и го връхлетяха отзад. Бяха четирима и криеха лицата си с качулки, шапки и шалове. На клетника не му трябваше много, за да рухне на земята. Удариха го два пъти по лицето, но не особено успешно и той се развика. Някой се сети да му запуши устата, докато двама го държаха, а Хлъзгавия трескаво ровеше по джобовете му. Напипа търсения портфейл и го извади победоносно. Останалите халосаха по още веднъж клетника и си плюха на петите.
Когато се отдалечиха достатъчно, за да не чуват стенанията и псувните му, провериха трофея си. Колко разочаровани бяха, когато в олющения портфейл от изкуствена кожа намериха седемнайсет смачкани левчета. Започнаха да се карат и обвиняват един друг, но в крайна сметка Емо успя да ги убеди, че е нямало как да знаят и че това са рисковете на професията. Разделиха някак парите и се разбраха, че това няма да ги откаже.

Има още...

Любопитството на Кларънс (откъс)

„Любопитството е страстта на съзнанието.”
Томас Хобс

 

Казвам се Кларънс Уудридж, родом от Балтимор. Работя като младши експерт в счетоводна къща „Уайтстоун Акаунтинг“. Обичам да наблюдавам хората и нещата, които правят. Когато вътрешното ми чувство ми даде знак, тайно следя някои от тях. Какво ли си мислят всички тези, които рано сутринта крачат по влажния калдъръм, смесвайки се с други като тях, за да отидат на работа? А какво ли си мислят на връщане? По-щастливи ли са или по-нещастни? Какво ли крият от другите? Колко невероятни са съкровените им тайни? Какви ли човешки същности се спотайват зад маската, която си слагат, за да се впишат в обществото? Това винаги живо ме е интересувало, защото всеки има своите тайни. Това, което разкривам в момента, е една от моите.

Има още...

"ВИП зала за прераждане" (откъс)

Двамата се запътиха към бара и седнаха на високите столчета.
– Голяма кармична водка със светена вода – поръча Ардий.
– За мен чакров коктейл със синьо кюрасо и щипка душевен комфорт.
След минута питиетата им бяха сервирани и двамата се чукнаха наздраве.
– Ех, стари приятелю! – поде Леоран. – Кога се засякохме последно във физическия свят?
– Мисля, че беше преди няколко десетки цикъла. Доколкото си спомням, се наложи да те изгоря на клада. Аз бях епископ, а ти май някаква знахарка. Имаше драма.
– Да, да! – разсмя се искрено Леоран и отпи от коктейла си. – Между другото тогава за пръв път умрях по такъв начин. Интересно усещане. А после се преродих като гробар по време на чумната епидемия в Европа. Бизнесът вървеше.
– Радвам се – рече Ардий и кимна към него. – А като гледам пазиш хубави спомени от живота ти като викинг.
– О, да. Това ми е най-любимият живот от физическия свят. Бях в армията на Кнут Велики, когато завладяхме Англия. Убивахме, плячкосвахме… знаеш как беше в тия времена. А ти?
– Живеех в Испания. Бях наследник на фамилия с благородническо потекло. Не мога да се похваля с кървави сражения като теб, но пък имах големи успехи с жените.
– Ха-ха! Наздраве, приятелю!
– Наздраве!

Има още...