Играта продължава – Алекс Цонков - Lostov

Когато се сблъскаш с необяснимото, то те променя. Когато промяната е неизбежна, единствено от теб зависи дали ще продължиш. Но едно е сигурно… Преходни са единствено участниците. По един или друг начин, играта винаги продължава.

Как действа човекът, който се възползва и какво предлага търговецът на животи?
Докъде може да доведе любопитството и каква е работата на инфилтратора?
Какви са основите на самоунищожението и кой е Създаващия връзки?
Какво послание носи космическият зов и защо времевият комарджия трябва да бъде спрян?
Има ли изход от безкрайността и кой пее песента от юг?
Колко дълъг е пътят на душата и какво представлява ВИП залата за прераждане?

Потопете се в една друга реалност, в която тези 13 разказа ще ви пренесат, а историите в тях ще ви обрисуват различна перспектива и ще ви отведат отвъд предела на възприятията.

Има още...

Вътрешни илюстрации

Тъй като книгата предлага достатъчно богато жанрово многообразие, за да бъде категоризирана по един начин, Ива Спиридонова даде идеята, че разказите могат да бъдат условно разделени на нещо като символични раздели.

„Паралелна реалност“ обединява историите, които са с по-реалистичен сюжет, но въпреки това са поръсени с щипка свръхестествено, а „Отвъд предела“ директно ви хвърля в джаза, където необикновеното е начин на живот. И смърт.

По един прекрасен и изтънчен начин Кристина Стоянова пресътвори есенцията на всеки един разказ в тези илюстрации и им вдъхна душа. Криси, благодаря, че се нави да си част от това.

Има още...

Човекът, който се възползваше (откъс)

Първоначално малките разбойници удряха на камък, заради нескопосаната си организация. Но след някоя и друга вечер дебнене, снишаване и преследване, случиха на точния човек. Беше прегърбен човечец с наполовина разпасана риза, който лъкатушеше по малка павирана пряка и някак успяваше да не падне по очи. Тананикаше си под нос някаква чалга и току надигаше шише с бира, като всеки път я разливаше по себе си. Изчакаха го да излезе от мъждивата светлина на една улична лампа и го връхлетяха отзад. Бяха четирима и криеха лицата си с качулки, шапки и шалове. На клетника не му трябваше много, за да рухне на земята. Удариха го два пъти по лицето, но не особено успешно и той се развика. Някой се сети да му запуши устата, докато двама го държаха, а Хлъзгавия трескаво ровеше по джобовете му. Напипа търсения портфейл и го извади победоносно. Останалите халосаха по още веднъж клетника и си плюха на петите.
Когато се отдалечиха достатъчно, за да не чуват стенанията и псувните му, провериха трофея си. Колко разочаровани бяха, когато в олющения портфейл от изкуствена кожа намериха седемнайсет смачкани левчета. Започнаха да се карат и обвиняват един друг, но в крайна сметка Емо успя да ги убеди, че е нямало как да знаят и че това са рисковете на професията. Разделиха някак парите и се разбраха, че това няма да ги откаже.

Има още...