"ЛАМЯ ЕООД Сблъсък" книга трета - Марин Трошанов

Точно както предните две части заключителната книга на приключението „Ламя ЕООД: Освобождение“ понася читателя през поредица от динамични събития, зрелищен екшън и стряскащи ужасии с гарнитура от фентъзи магия и няколко лъжици любов.

Не знам какво ми става, но прочетох книгата за около седмица – аз несериозният читател и отдавам това на сюжета, който бе така интересно построен, начинът на предаване на цялата тази картинка (и в буквален, и в преносен смисъл), както и заради очакването на финала на този толкова успешен роман, пожънал успехи сред малки и големи.

От началото до самия край историята е жива и много описателна. Чете се повече от гладко. Събитията и описанията сякаш могат да се почувстват заради умело вплетените детайли. По едно време се замислих дали пък всичко това не е една идея малко по-детайлно отколкото трябва. Но в крайна сметка какво значи дали „трябва“? На мен ми хареса точно както си е. Предполагам, че текстът би могъл съвсем леко да се „олекоти“, но не се наемам да давам акъл в тази насока. Най-важното за мен е, че думите придават една чудесна завършеност на описанията без да правят самия текст тромав и тежък.

Още от началната глава на книгата историята ни пренася в Бургас през 80-те години на миналия век. Когато прочетох най-първото изречение на съпругата ми („Стиснал вилицата с треперещи пръсти, Валери раздели тулумбичката на две и шурналият сироп образува гъсти локвички по дъното на порцелановата чинийка.“) тя възкликна „Прияде ми се тулумбичка!“. Сама по себе си тази нейна реакция е толкова показателна за силата и въздействието на словото, което Марин несъмнено притежава.

По изкусен начин е обрисуван соцът в Бургас – ненатрапчиво, и едновременно с достатъчно много детайли, които да пренесат читателя по байтошово време – манифестация с портрети на възрожденци и партийни вождове, кабелния завод „Васил Коларов“, партийни книжки, в-к „Работническо дело“, будилник „Слава“ и др. Разбира се, така извадени от контекста тези думи навярно изглеждат странно, но пръснати из текста и споменати като елементи от цялото изложение на сетинга придават точно онази завършност и живост на книгата, за които споменах. А и такива подробности ми правят впечатление.

Някой да не остане с впечатление, че соцът е засегнат силно – напротив, просто историята започва с леко връщане назад във времето, за да се даде отговор защо някои неща се случват по този начин в настоящето. А същинската история е един почти безспирен екшън на схватки, преследвания, бягания, търсения, сблъсъци, падения и възходи, които са прекъсвани за малко, колкото читателят да си поеме дъх, преди да бъде завлечен в ново още по-бясно и опасно премеждие.

Виж още...

Пети рожден ден на "Отвъд кориците" 2020

На 10 януари 2020 г. имах честта и удоволствието да бъда сред поканените автори, които да споделят свое творчество на петия рожден ден на литературен клуб “Отвъд кориците”. Специално по случай случая написах и прочетох разказа “Поканата”.

Снимки от събитието можете да видите на фейсбук страницата на “Отвъд кориците”, а видео с всички участници в програмата – на техния YouTube канал.

Тук прилагам само няколко снимки + видео с моето участие.

Виж още...

Поканата

Когато отвори и прочете следния имейл се ентусиазира и изпита странно вълнение в същото време.

Уважаеми г-н Лостич,

Каним Ви най-официално на петия рожден ден на „Измежду кориците“ като наш почетен гост. За нас ще е чест да прочетете Вашa творбa и с радост бихме я обсъдили с нашите съмишленици. Подготвили сме и празничен банкет с изискани блюда и отбрани напитки. Мястото е Клуб „Репортер“, датата е 10 януари, 2020 г. от 19:00 часа.

Моля, потвърдете Вашето присъствие.

Искрено Ваш,
Слав Георгиус

Ксандър Лостич засия. Прочете имейла още два пъти, за да се увери, че е истина, след което набързо натрака учтив отговор, който гласеше, че с радост ще присъства на това празнично събитие и че за него ще е привилегия и бла-бла други такива глупости.
В действителност той искрено се радваше на тази покана. Почувства се все още донякъде ценèн в литературните среди и че може би хората продължават да гледат на него като перспективен автор на фантастика и ужаси. Или поне така си мислеше. В последните няколко години той бе участвал в различни сборници и антологии, имаше публикации в някои списания и вестници, дори бе отличен с няколко награди. Е, не бяха първи места, но тези признания му донесоха краткотрайна и строго ограничена в писателските среди известност и стабилно допринесоха за подплътяване на егото му, което той всячески прикриваше. Когато ходеше по различни литературни събития и премиери усилено се стараеше да го раздава скромен и за целта се опитваше да е оригинален в шегите си, ала често хумористичните му напъни увисваха безпомощно в пространството като прани гащи и събеседниците му любезно се засмиваха, а вътрешно си вадеха други изводи за този човек.

Виж още...