Малко преди 2016 година съвсем да си отиде от Григорианския календар, в литературното ни пространство излезе сборникът „ПО крилете на гарвана“, който включва разкази от български автори, вдъхновени и повлияни от Едгар Алън По в резултат от едноименния конкурс на сп. „Дракус“. За мен бе огромна чест и радост, че моя творба успя да премине през строгото сито на авторитетното жури и да дели страници с произведения на отличените автори.
Едно от много хубавите неща на тези конкурси е, че при тях наистина се търси специфичното творческо проявление на авторите, в което големите писатели са оставили значима следа (за справка предните два конкурса „Вдъхновени от Краля“ и „451 градуса по Бредбъри“, както и текущият – „Зовът на Лъвкрафт“). Също една чудесна възможност за несериозни читатели като мен да се запознаят по-обстойно с произведенията им и да открият за себе си онази муза, която е вдъхновявала и вдъхновява милиони хора.
Няколко думи за разказите:
„Блюдо за гарвани, обяд за червеи“ – А.В.Торът
Главният герой се събужда окован, а неговата изкусителна пленителка има причина да приложи своето разбиране за садизъм. Чудесно ударно начало на сборника.
“Любопитството на Кларънс“ – Александър Цонков – Lostov
За този конкурс ме вдъхнови разказът на По „Човекът от тълпата“, в който главният герой проследява един старец из града, където следенето продължава с часове без някаква развръзка – описан е самият процес. В моя разказ действието започва по сходен начин, но за да вплета допълнителна интрига и съспенс съм го продължил в друга по-мистична посока. А доколко се е получило, читателите ще кажат.
"Изповедта на един урод“ – Анна Гюрова
Елегантно разказана история, чието действие се развива в тъмните векове. Винаги се възхищавам на способността на автори като Анна, при които написаното от тях се чете толкова леко и с такъв интерес.
„Домът на прокълнатите“ – Аспарух Илиев
Приятен разказ, който успява да потопи читателя в атмосферата на XIX век. Интересна идея, но някак си развръзката ми дойде малко наивнa.
„Каменна градина“ – Бранимир Събев
Готическото спокойствие на гробището винаги е била притегателна сила за мистичното и необяснимото. Там, където животът среща смъртта и обратно.
„Огнената бездна“ – Валентин Попов – Вотан
Вотан ни захвърля директно в окото на огнената бездна между любовта и приятелството. В буквалния смисъл.
„Мястото“ – Денис Метев
Този разказ ми изглежда като съшит с кръпки от няколко произведения на По, в което няма лошо, разбира се, но лично на мен ми убягна автентичната идея на самия автор. В допълнение малко в повече ми дойдоха десетките бележки под линия за абсолютно всяка една чуждица в текста (а и защо непременно трябва да има толкова много думи и фрази на друг език? Защото По е писал така?).
„Градинарят“ – Елена Павлова
Всяко от растенията в градината на градинаря си има своя специфична история, обвързана с нечия човешка съдба. Великолепен разказ.
„Спускане в Лунгхоу“ – Иван Величков
Езикът, с който борави Величков винаги е бил богат, местата – описателни, героите – колоритни и действията – шеметно-кървави. Този разказ не прави изключение и за мен е един от най-силните в сборника.
„Тунелът“ – Коста Сивов
В традицията на произведенията от миналия и по-миналия век, в които героите изследват мистериозни и плашещи непознати територии, този разказ ще ви отведе именно на едно такова умопомрачително място.
„Езерото“ – Красимира Стоева
Една човешка трагедия е съдбовно белязана от връзката ѝ с мистичното езеро. И там някъде има нещо неестествено, нереално и неправилно.
„Писмото до Дъглас от неговата любима Агнес“ – Милен Димитров
Имам удоволствието да съм чел няколко разказа от този автор и винаги съм завършвал последните редове с онова чувство на читателска задоволеност. Разказът му в този сборник също е такъв. Четете между редовете! А аз наистина очаквам един ден да притежавам книжното тяло на самостоятелна книга на Милен.
„В името на изкуството“ – Милен Колев
Признавам, че с прочитането на първата страница си помислих, че това е едва ли не copy/paste вариант на „Овалният портрет“ на г-н По и тъкмо се зачудих как ли въобще е попаднал в този сборник, докато не видях, че въобще не е това, което съм си мислел. И даже напротив – много свежа и готина история за обсебването на един творец, който може да сътвори.... чудеса в името на изкуството.
„Безсмъртието на полковник Съмърсет“ – Мирослав Петров
Любопитна и умело предадена история за гробници, световния етер и безсмъртието.
„Nevermore” – Нели Цветкова
Животът на един неудачник става още по-мизерен след злочестата съдба на съпругата му. „Никога няма да си щастлив, вечно ще страдаш!“
„Отмъщението на гарвана“ – Сибин Майналовски
Класически разказ на Сибин, ако мога така да се изразя: разочарован от живота (разбирай жените) главен герой, алкохол, мрачна решимост и повече от налудничав план за всичко това.
„Море на мрака“ – Симеон Трифонов
„Хрус.
Така звучи крехкостта на измамната защитна структура на съществуванието ни.“
Чудата и завихряща гарванови крила и човки амалгама от реалност и магически абстракционизъм, чийто край никой никога не би предвидил.
„Последна прегръдка“ – Слави Ганев
Интересен разказ за човешките взаимоотношения и неустойчивото ментално състояние, до което може да се стигне. Единствено не ми допадна начинът на предаване на историята, понеже вече съм чел друга негова творба в същия телеграфен стил чрез записки, заключения, решения, разпити, протоколи, доклади, писма и т.н. Наясно съм, че заради професията на автора, той се чувства в свои води с подобни прийоми.
„Адската градина“ – Стефан Георгиев
Ненадейно корабокрушение отвежда главния герой в сърцето на морските глъбини, където се разкрива непознати за никой човек тайни.
„Нощ сред надгробните паметници“ – Стефан Стефанов
Друг мой фаворит в сборника. Стефан неведнъж се е доказвал, че наистина умее да вплита страшното, интригуващото, дори и смешното в перфектно балансиран микс от думи.
„По сянката отвъд“ – Тео Буковски
Майсторски изказ в описания и действия, както и типично за Тео е да присъства елемент от любимия му криминално-детективски жанр.
„Бзззз“ – Иван Атанасов
Високо ценя автори, чиито произведения се четат бързо, леко и гладко и същевременно предлагат интересен сюжет. Иван Атанасов е такъв автор, а „Бззз“ – един от многото му яки разкази.
„Овалният медальон“ – Явор Цанев
Болезнено красив разказ за изстрадал човек на предела на живота си и това, което продължава да го крепи.
----------------------------