Сборникът „Писъци“ е първата рожба на Horror Writers Club LAZARUS. Зачената и създадена с много желание и любов към хорър жанра, за много кратко време, след като видя бял свят, постигна успех сред почитателите на този вид литература. За това говори изчерпаният тираж, подготвянето на нов такъв, положителните отзиви в различни блогове и ревюта, анонси в сайтове, мнения на професионалисти, читатели, приятели и фенове. Най-искрено вярвам, че тази книга показва нагледно и доказва безупречно, че в България ИМА наистина добри автори, които съвсем успешно могат да се конкурират със световни имена в литературата. Без да придавам тежест на моето участие в книгата и без да се слагам заедно с големите, искам да кажа, че за мен е истинска чест и удоволствие, че мой разказ е част от „Писъци“.
На 4 май 2016 г., когато патронът на клуба Адриан Лазаровски щеше да навърши 40 години, „Писъци“ официално излезе от печат. Сборникът е под №13 на престижната “Колекция Дракус” на издателство Gaiana book&arts studio. Корицата е дело на големия художник и илюстратор Петър Станимиров – абсолютен шедьовър, без който книгата нямаше да е това, което е.
Както вече няколко пъти беше споменато, истинската сила на сборника е в неговото разнообразие. Съдържа 17 разказа от 17 различни автори – всеки, от които със свой собствен стил, сюжет и начин на разказване. Разбира се, всичко в този свят е субективно („There is no truth, only perception.”) и е напълно естествено различните читатели да имат различни предпочитания и мнения. Но аз съм напълно убеден, че всеки би намерил нещо точно по своя вкус из тези 17 разнообразни истории.
Доста се изписа за „Писъци“, но като един от авторите не мога да не обърна внимание на това безценно и толкова специално за нас ъндърграунд бижу.
„Шарлатаниада“ на Димитър Цолов Доктора – Много умело разказана история, която филигранно балансира между персонажи, вдъхновени от реалния свят, иронично намигване към настоящето и чист, неподправен хорър за десерт. Какво се случва, когато мнимият екстрасенс Люсиен Пенков е гост на Калин Марковски в предването „Фронтално“? Само хубави работи, разбира се. Страхотен разказ, с който толкова обещаващо започва сборника.
„Хаджиконстантиновата къща“ на Елена Павлова – Разказ, който ни потапя в дълбините на избите и подземните коридори на Хаджиконстантиновата къща в Медник. Лично аз веднага направих асоциация с Кордопуловата къща в Мелник (Браво, Айнщайн!), но доколко това е целенасочено от страна на авторката, не се наемам да раздиплям. Обстановката, героите, диалозите, нашенският фолклор (мори и мрави) – отвсякъде струи българщина, елегантно комбинирана с истински ужас и неочакван обрат. Определено си личи големият писателски опит, с който е написан този чудесен разказ.
„Снайперистът“ на Дамян Д. Рейнов – Историята ни пренася в пострадало от войната село, към което се насочва току-що дошъл в съзнание снайперист, който не помни почти нищо – нито кой е, нито за какво воюва, срещу кого… Ала най-важните умения – тези, нужни за оцеляване на бойното поле не са забравени. Много готин разказ на военна тематика, наситен с доволно количество екшън и headshot-ове, съчетаващ издирването в спомените на главния герой за това как и къде, по дяволите е попаднал и безмилостно жестока развръзка.
„Саможертвата на твореца“ на Делиян Маринов – Разказ като на филм. Действието се развива паралелно в битието на загадъчни пътуващи артисти и сред пътниците в спряла за неопределено време БДЖ композиция в средата на нищото. Това, което се случва, когато тези две сюжетни линии се пресекат е доста интригуващо – брутални натуралистични моменти, прекрасно описани от въображението на автора, самият който често използва услугите на родното БДЖ.
„Приказка за смъртта“ на Иван Димитров – Кратък, стегнат и много зряло написан разказ. След пътен инцидент, главният герой попада в пустиня и среща мистериозен странник. Въпреки, че не е трудно да се отгатне какво се случва, историята е описана майсторски. Допълнителна тежест придава посвещението, което е в памет на Адриан Лазаровски.
„Призраци и богове“ на Александър Драганов – По-скоро забавен разказ, в който присъства доза самоирония от страна на автора, но разбира се, ужасът присъства и то в колосални мащаби (наясно съм, че си противореча, но когато го прочетете ще разберете защо мащабите са колосални). Йордан Горанов работи като специалист по прогонване на духове. Какво се случва и какво точно се оказва, когато е нает от клиент, който е тормозен от духа на мъртвата си съпруга?
„Полуликия“ на Симеон Трифонов – Това е първият разказ, който прочетох от Симеон. Досега бях чел единствено умопомрачаващо брилянтните му ревюта на книги и както очаквах, държи високото ниво с богатия си изказ и въображение. Сюжетът е кримка, в която изящно са намесени сексуални елементи, които взимат своя връх към края, гарнирани със сурова развръзка. „Човекът-сянка“ похищава млади девойки, София е в ужас. Красива журналистка получава обаждане за информация относно тези случаи. Тя се наема да ги разнищи доколкото може и се среща с…
„Патологично обещание (и желание) на Слави Ганев – Филип безумно обича Люба, ала обстоятелствата не позволяват да са заедно. Желае я от цялата си душа. В живота му има и друга жена – Тамара, която търси всеки удобен миг, за да го прелъсти. Какво ще получи Филип и на каква цена? Разказ, написан с голямо старание, с интересен сюжет и завършек, в който нещата си идват на мястото.
„От Санта, с любов“ на Иван Атанасов – Това е от онези разкази, в които с напредването на историята, сюжетът става все по-интригуващ и читателят се пита „Добре, де, какво ли ще стане сега?“ Коледа. Разказът ни въвежда в дома и живота на световноизвестна писателка, нашумяла с екранизирани бестселъри. От върховете на славата ѝ е минало известно време и тя страстно копнее отново да е в устата на хората. Тогава получава подарък от Санта Клаус. В същото време, в Бангор, Мейн, Кралят на ужасите сай Стивън Кинг също получава подарък. Каква е връзката между тези два подаръка и каква само е развръзката.
„Направѝ си сам“ на Сибин Майналовски – Определено запомнящ се разказ! Първата половина е толкова различна от втората, каквато беше и палитрата ми от всевъзможни чувства, докато го четох, вечеряйки с апетит. Сибин действа с типичния за него размах, сарказъм и безкомпромисност, когато става въпрос за описания на привидно съвсем обикновени неща до откровени бруталии. А бруталии е точната дума. Стамат Петров е преуспяващ и заможен бизнесмен във Велико Търново, който не просто обича хоръра – обожава го. Какво става, когато любимите му писатели не са пускали нищо ново напоследък, когато няма хорър? Много просто – създава си го сам.
„Мисията в Навурската планина“ на Донко Найденов – Верен на стила си, Донко отново се разгръща в много изкусно и стегнато разказана история, в чиято основа е несекващия изследователски дух на човека. Група учени се отправя на експедиция към крепостта на върха на планината Навур в Армения, за която има сведения, че там има извънземен разум. Великолепен разказ, който е завършен сам по себе си и същевременно има големия потенциал да се превърне в много по-голяма по обем творба.
„Машината“ на Бранимир Събев – Този разказ гъмжи от най-разнообразни начини, в които човек да умре. Аз лично си умрях от кеф. Какво се случва на 06.06.2016 в 18:06:06 часа на шест различни места, когато шест различни човека имат една специфична интеракция с машините, с които оперират в момента? Отвсякъде си личи опитът и богатото въображение на Бранко, с които за пореден път утвърждава името си на един от най-добрите и прогресиращи хорър писатели в България.
„Заразата“ на Иван Величков – Лично за мен, това е най-добрият разказ на Иван, който съм имал честта да прочета. Чумата върлува из Европа и масово и безмилостно покосява населението с черната си коса. Папа Пиер Роже се наема да направи нещо по въпроса. Сюжетът е разказан с много сериозна историческа подготовка и комбиниран с изобилстващо въображение. Смърт, разруха и отчаяние в колосални мащаби. Страхотен разказ.
„Записване на завещанието“ на Явор Цанев – Блестящ пример за това как един хорър разказ може да бъде толкова проникващо ужасяващ без капка кръв и без грам насилие. Старият лихвар е мразен и ненавиждан от всеки един жител в града. Всички се страхуват от него. Той е на смъртен одър и повиква при себе си нотариуса, за да запише завещанието си. Дълбочината на описаните емоции, това през което преминава героя и художествените сравнения при Явор винаги са ме впечатлявали несравнимо много. Истински майстор на психологическия ужас. Разтърсващо як разказ.
„Господин Джоунс“ на Коста Сивов – Господин Джоунс е извънредно дебел човек, при който с времето, фигурата започва да му създава все повече проблеми в личния живот. Неуверен и попаднал в порочен кръг на собствените си несгоди, той решава да отслабне, когато среща страхотна красавица на работното си място. С нетърпение очаквах ужасията, която, признавам, ме изненада. Много кадърно написана история, която държи интереса до самия край.
„Господарят на болката“ на Валентин Попов – Вотан – От това, което съм чел от Вотан, забелязвам, че темата за отмъщението често присъства в разказите му, както и тук. Джейкъб Ролинс пътува по заснежените пътища на Гризли трейл и спира в „Дивия елен“ – място с евтина пиячка и освободено от задръжки. Ала той обича да прави и нещо друго. В същото време историята ни пренася в Мъгливите хълмове, където братята индианци Бъбриви свраки установяват липсата на сестра си. Развръзката, която следва, когато тези две сюжетни линии се пресекат, може да задоволи и най-претенциозния почитател на хоръра. Цялата история е написана изключително вещо и с голяма прецизност към детайлите.
„Speculo veritatis” на Александър Цонков – Lostov – Първоначално започнах да пиша този разказ за една месечна тема на литературната инициатива „Истории от някога“ – „Има някой в огледалото“. В процеса на писане, установих, че максимално разрешения обем няма да ми стигне и реших да не се съобразявам с него и да го завърша както аз си знам. Разказът е вдъхновен от подема на Джон Д. Рокфелер в петролната индустрия в САЩ в средата на XIX век. Използвал съм често експлоатираната тема за истината с пълното съзнание, че не съм първия, нито последния, който пише за това.
И без абсолютно никаква връзка, държа да споделя откритието си, че думата „склери“ присъства три пъти в три различни разказа.
Дотук това са 17 добри причини читателят да оцени качеството на съвременния български хорър. И добрата новина е, че това е само началото…