След като прочетох "Странноприемницата" на Явор Цанев в мен се породи желанието да чета още и още от него. Не, грешка. След като прочетох първият разказ от сборника, исках да се гмурна във всичките негови светове, всеки от които носещ свой уникален чар. Ако трябва да съм напълно честен, станах фен на Явор още с първите няколко разказа, които прочетох в нета и в сп. "Дракус".
Възхитен съм от стила на писане, който така умело предразполага читателя, от оригиналните идеи, от богатото въображение, от напълно неочакваните финали на всеки един разказ. Страхотното умение да описва неописуеми неща и да разказва от различна гледна точка, винаги ме кара да се замислям за същността на тези неща в дълбок философски апект, както и като автор буквално да попивам де що мога писателски похвати. "Странноприемницата" е едно литературно бижу, един книжен шедьовър, който всеки почитател на добрата и качествена литература би оценил, без значение дали предпочита остросюжетните жанрове или не. Защото добрият писател несъмнено си проличава независимо от жанра.
Няколко думи за разказите:
"Странноприемницата" - титулният разказ. Веднага ми стана любим. Атмосферата и героите във въпросната странноприемница са повече от мистични. По едно време наистина се зачудих какво по дяволите се случва с главния герой, попадайки на това място... докато не прочетох края.
"Ясновидката и спящата красавица" - ясновидката има постоянно натрапващо се видение на красиво момиче, което спи. Какво е то и каква е нейната роля всъщност? Бас държа, че няма да познаете. Че не бихте и предположили дори.
"Крилете на бурята" - момчето има рожден ден. А точно тогава се разразява буря. Голяма буря. Връзката между тях има смъртоносен потенциал. Но за кой ли?
"Старецът Ной" - въпреки краткостта, този разказ, остави в мен онова приятно чувство на добрата идея, разказана и завършена по изящен начин.
"Сърцето" - сърцето на главния герой бие по различен начин. Дали за добро или за зло?
"Като вятър в комина" - друг любим мой разказ от книгата. Класическа фантастична тематика. Много ме кефи елегантният начин, с който са описани мислите и чувствата на уж неодушевен предмет. Всъщност това не е точно предмет.
"Таласъмът на таласъма" - първото изречение веднага ме спечели. Ама веднага! А пък после какво се случва...
"Червеното слънце" - на сутринта това огнено кълбо бавно изпълзява иззад скалите и войната започва. Брутална битка, ала за какво?
"Живот в спокойна вода" - описанието как главният герой плува в спокойните води веднага ме пренесе в спомените ми как аз самият съм плувал в такива. С удоволствие поплувах в този разказ.
"Избраникът" - жесток разказ! Избраникът води своите хиляди последователи към техния единствен бог, познат с безброй имена - Сатаната. Те копаят тунел, за да достигнат до Преизподнята, до трона на великия Луцифер. Достигат го...
"Разпукването на пашкула" - страхотен хорър разказ. Толкова умело описание на неща и процеси, за които хората рядко се замислят, че буквално съпреживявах какво се случи с пашкула.
"Вòйните на изкуството" - антиутопична реалност, в която писателите трябва да се бият до смърт един с друг, за да имат правото да им се издаде книга. Много интересна идея, която предполагам е вдъхновена от българската реалност.
"Часът на мъртвата неподвижност" - силен и емоционален разказ, който накрая наистина ме трогна.
"Спомен от детството" - друг пример за красиво разказана история от необичайна гледна точка.
"Когато боговете поискат" - този разказ бях вече чел в сп. "Дракус". Едно племе, техният жрец и боговете им. Жертвоприношения... Кому е нужно всъщност и нужно ли е въобще?
"Ловецът на бисери" - друг разказ от сп. "Дракус". Не знам дали греша, но четейки го, оприличих ловеца на бисери с Явор. А кой знае, може би една част от него също копнее за най-голямата бисерна мида.
"Погледни към страха" - единственият начин да се пребориш със страха си е като се изправиш очи в очи с него. Дали?
"Блъскай ме!" - Мъж и жена претърпяват катастрофа. Душата на един от тях е на път да си замине. Какво може да го задържи?
"Снежинки в мрака" - този разказ също го четох в сп. "Дракус". Мъж и жена избират тъмният и студен космос, където да се сгодят. Те са на значително разстояние един от друг и тръгват едновременно към срещата в центъра...
"Мълнията" - Шърли, нейният любим и една мълния. Много любопитен разказ, който тръгва да се развива като класически хорър, но верен на стила си, Явор ни изненадва на финала.
"Тъкачът на мечти" - великолепен разказ, един от най-добрите според мен в този сборник. Начинът на описване на много места е в рими, което затвърждава гения на поетичната душа. За пореден път се възхитих как толкова много неща - състояния, чувства, цветове, звуци, вкусове, усещания, преживявания, събития, качества - могат да бъдат вместени по такъв филигранен начин в толкова малко текст и в същото време да потопят читателя в света на героя, който да съпреживее емоциите му.
"Малката кибритопродавачка (кавърверсия)" - прочетох го в сп. "Дракус", докато пътувах с метрото. Трогна ме и ме просълзи.
"Магията" - много хубав и красив разказ. Напомни ми малко на "Ловецът на бисери", ала историята е различна, разбира се. Тук отново бях много впечатлен от описанията и сравненията на случващите се неща. Този разказ (но и не само този) си е същинско помагало за млади автори.
"През други очи" - друг любим разказ, който също бях чел в сп. "Дракус", но това не ме спря да го прочета пак. Докато главният герой отива на работа, получава приказни видения за прелестно маково поле, което кара душата му да се възрадва неимоверно. В същото време осъществява контакт с нечие чуждо съзнание, което страда. Те са свързани по някакъв начин, ала как?
"Ноевият ковчег" - забавен и развлекателен разказ като за финал. По някакъв начин двама мъже от нашето съвремие попадат в средата на море, където се натъкват на Ноевия ковчег.