„Блатна треска“ е дебютната книга на моя приятел и съклубник от клуб “Lazarus” Даниел Иванов. Верен на жанра, в който желае да се развива, неговата първа книжна рожба разказва истории от фантастично, мистично и хорър естество. Допълнителна тежест придава и фактът, че този сборник е намерил място в ковящата нова българска литературна история „Колекция Дракус“ на изд. „Гаяна“.

Последващите впечатления са изцяло лични като ще се постарая да съм максимално обективен и да изложа приемлив баланс между плюсовете и минусите на тази книга. А тя започва с много силен (и отвсякъде типичен за автора му) предговор от Сибин Майналовски, който има дейно участие в редакцията и като врял и кипял автор с двадесетгодишен опит дава силно рамо на Дани в неговото първопрохождане в света на авторите с вече издадени книги.

Няколко думи и за самите творби:

„Конче-вихрохонче“ – от текста в края на книгата разбирам, че това е първият разказ на автора, който някога е писал. И си личи. Антиутопичен свят, в който оцелелите от катаклизма хора са се приютили на територията на някогашна България, където се е оформил мегаполис с недвузначното име „Сбирнщайн“. Там битуват и воюват различни общества – феминистки, викинги и педали, които населяват градове-държави и жилищни комплекси като например „Манхатън майна“. Присъстват имена на герои като Сър Джон, Кирчо, Пе Дер Чо, Асен, Алексей Смукачов и др. Очевидно е, че в този разказ има желание за хумор и напълно разбирам сантименталната привързаност на автора към неговата най-първа творба ever, но на фона на останалите такива в сборника, според мен е напълно излишна. Но пък е забавна и е любопитно да се прочете – така се добива представа и за самия автор.

„Лексикон“ – крими история, която ми се стори в духа на деветдесетарските екшън-крими филми, които съм гледал на поразия. Приятна и завъртяна история с интересна развръзка, в която обаче мотивът на антагониста ми изглеждаше малко прекалено изтъркан. И все пак – увлекателен разказ.

„Куфарчето на дявола“ – ако се не лъжа, това бе първият разказ на Дани, който прочетох и е публикуван също така в сп. „Дракус“ – негов първи книжен дебют. Мрачна история за свръхестествената съдба, която понякога връхлита някои хора, извършили нещо не както трябва навремето. По мое мнение потенциалът на сюжета можеше да бъде използван малко по-умело, НО разбира се, не го казвам като съдник, при положение, че тази книга е дебют.

„Проектът Дъга“ – навремето бях чел далеч по-съкратена версия на този разказ (мисля, че на живо на едно от изданията на „Истории от някога“) и с радост видях, че тук има много повече. Предполагаемо вдъхновен от експеримента „Филаделфия“, военните на този кораб, оборудван с тайм травъл техника се готвят да се върнат назад във времето и да предотвратят Трета световна война. Обаче (Проблем? Не може да бъде! Но разбира се! ;) ) нещо се обърква и попадат не където трябва. Или по-скоро не когато трябва. Повече няма да издавам. Попаднах на някои прекалено наивни и лишени от смислова логика моменти, но признавам, че авторът има въображение, което с напредването към края засили любопитството ми към развръзката.

„Блатна треска“ – титулният разказ, една от двете творби в книгата, които най-много ми допаднаха. Можете да добиете представа за екшъна като разгледате чудесната корица – дело на Станимир Георгиев. Периодично недрата земни се разтварят като загоряла за мъжки ласки лека женица и оттам изпълзяват и излитат разни симпатични твари адови, които искат… ами да убият всичко, което не е като тях, duh! В групата самоубийци, които са готови да се жертват за спасението на света присъства посветен в тайните на тази случка облъскан от живота тип с ведрото прозвище Мрачния Уил, който ръководи солидно въоръжен екип от едно негро, дете и някакъв местен селтак. Купонът е гарантиран!

„Списъкът“ – един от онези разкази, в които главният герой е страдал в миналото си и сега е назряло време за отмъщение. Не беше зле, но очаквах повече от края.

„В пръстта“ – започна интересно, но развръзката ми се стори абсурдна. И все пак, това предизвиква любопитство какво ще таковат ония там, нали?

„Психоза“ – този разказ присъства във втория сборник на клуб „Lazarus” и вече съм писал за него в ревюто на „Вой“. Готина трилър-крими история с мистични хорър елементи, но за мен сюжетът е прекалено взаимстван от Shutter Island на Скорсезе.

„Сблъсък в Амазония“ – единствената повест в книгата и втората история от нея, която най-много ме грабна. Супер як екип от бат Рамбовци – „Елитна Бригада И Секретни Елиминатори“, съкратено „ЕБИСЕ“ – е привикан по спешност в дебрите на амазонската джунгла, за да разследват инцидент в супер топ сикрет лаборатория. Естествено там всички са мортос, а резултатите от супер топ сикрет екс(кре)периментите по едно време наизлазват на талази от листака и се юрват към клетите войници, които се барикадират колкото могат и започва пуцаницата. Екшънът е здрав, кръв и други неща се леят и черва се сипят на парцали. Има драма, смърт и т.н. При все цялата заявка за сериозност и трагичност на ситуацията, в която бяха попаднали нашите юнаци, не успях да се почувствам съпричастен със съдбата им при положение, че имаше сравнения от типа на (лек spoiler, цитирам по памет): „…главата му се пръсна като тиква…“, нечия друга такава заприличала на „пинята, само че вместо бонбони от черепната кутия се разхвърча мозък“ (Верно ли? Каква изненада!), последвано от бележка под линия, обхващащо една четвърт от страницата с описание що е то пинята и има ли почва у нас – и това е сервирано в средата на динамично действие… Както и (последен лек spoiler) описанието как един от тези уроди си прави шашлик от нанизани на гръбначен стълб вътрешни органи. Но бих казал, че тези авторови виждания се компенсират с въображението, с което излага сюжета, описанията и напрегнатия екшън, който се разразява с пълна сила. Наистина, представих си пълчищата юроди, търчащи по полята…

Ще обобщя, че това е един смел дебют на Даниел Иванов и му прави чест, че се хвърля в жанрове, които не са за всеки. В днешни дни, когато сме чели толкова много книги и сме гледали толкова много филми, не е лесно да изумиш читателя с нещо мега уау, затова е и похвален опита му да пресъздаде интересни истории. И определено го прави до голяма степен. Книгата си има своите плюсове и минуси. Като минуси бих казал, че сюжетите са донякъде предсказуеми и не особено оригинални, посредствени диалози, смислови неточности и някои пълни абсурди. Невинаги когато авторът смята, че някои неща от творбата му са супер яки, то те са супер яки и за читателите. Визирам някои сюжетни хрумки, бисери в хумора, сравнения и описания. (Insurance: разбира се, всичко е субективно ;) )Като плюсове определено мога да кажа, че въпреки гореизброените негативи, разказите са увлекателни и карат читателя постоянно да любопитства как ще се развият нещата по-нататък. За мен е от изключително жизнена важност подобна кукичка на вниманието постоянно да ме дърпа напред и тя наистина дърпа във всяка една от творбите. Не мога да не спомена и ширината и дълбочината на въображнието авторово – разностранни сетинги, различни по характер герои, разнообразни завръзки.

Купих си „Блатна треска“ лично от Дани, който ми написа едно страхотно и трогващо посвещение. Наясно съм, че с прямотата си в това ревю рискувам повече да не получа такъв автограф ;), но като негов приятел и колега, се чувствам длъжен да бъда искрен в моите впечатления и вярвам, че той ще оцени това като разумен човек и с чувство за хумор (Дани, пусни този винкел!). Разбира се, аз очаквам същата прямота и честност, когато в някой слънчев мрачен ден издам и аз моята дебютна книжна рожба.

За финал ще кажа, че изключително се радвам, че Даниел Иванов се хвърли с главата напред в дълбокото и знам, че с всеки прекаран час в това бурно фантастично и ужасяващо море на остросюжетната литература, ще пори вълните на словото все по-добре и кой знае… като нищо ще улови някой бисер. Нещо, което му желая най-сърдечно!

Авторски разкази - блогът на Даниел Иванов
FB: Книгите на Даниел Иванов
Даниел Иванов в сайта на horror-bg.com