И така, прочетох "Скорпиона" на Бранимир Събев. Гмурнах се в дълбоките и тъмни води на въображението му и останах доволен. Толкова доволен, че с удоволствие и нетърпение ще прочета и останалите му книги.

С Бранко се запознах почти преди година на първото издание на литературната инициатива "Истории от някога". Признавам, че дотогава не бях чувал за него. В последствие разбрах, че е автор на три сборници с разкази ("Хоро от гарвани", "Човекът, който обичаше Стивън Кинг", "Пустинния скорпион") и че готви четвърти ("Априлска жътва", който вече е на пазара). Зарадвах се, като научих, че пише в любимите ми жанрове хорър, фентъзи, фантастика. С явно предпочитание към хоръра. А между другото и чете много изразително - след първото негово четене, което чух, си дадох сметка колко е важно това.

Та ще прочета и останалите му книги, не защото станахме приятели и от време на време пием бира заедно, не защото в негово лице срещнах подкрепа и напътствия (тип "не питай старило, а патило") в моите писателски брожения, а защото пише яко. И защото е фен на Краля. Историите му грабват от самото начало до самия край и не те оставят на мира, докато не те преведат през тези тъмни кътчета на съзнанието му, през които си е наумил да те преведе. С две думи пътуването си струва отвсякъде за всеки фен на остросюжетната литература, а и не само.

Няколко думи за разказите:

"Пустинния скорпион" - всъщност това е повест. Името и корицата на сборника са посветени на нея. Още когато зърнах корицата за пръв път, мигновената ми асоциация беше Стрелецът от "Тъмната кула" на Стивън Кинг. И да, прав бях. И нямаше как да не съм, понеже цялата илюстрация крещи това послание. Разбира се "Пустинния скорпион" е вдъхновена от него, но е съвсем различна история и въобще не може да става въпрос за взаимстване на персонажи и случки от сюжета, въпреки някои интересни препратки, които всеки почитател на "Тъмната кула" ще открие веднага. Много интересна фентъзи история с готини хорър моменти. Единственото, за което съжалявам бе, че не е роман. За мен, сякаш бе мини роман с всичките му компоненти.

"Кулата в леденото езеро" - фентъзи разказ, в който се разказва как доста мощния принц Глациус се отправя на quest за булка. По пътя си се сражава с какви ли не създания, попада в какви ли не ситуации и се запознава с не какви да е спътници, които стават негови верни бойни другари. И тук (поне за мен) се усеща някакво като, че ли намигване към "Тъмната кула". Много готин разказ, който от началото до края ми се струваше, че е идеален сюжет за книга-игра. Може би заради скритите козове в ръкава на героя...

"Златин и змеят" - супер симпатичен фентъзи разказ в балкански стил. Даже направо в български стил. Златин е баси пича - с лекота се оправя със змейове, жени (повторих ли се?) и какво ли не. Но за всичко си има причина. Един от любимите ми разкази в сборника.

"Цикъл" - много свеж и стегнат фантастичен разказ. Засяга една много тачена от мен тематика - time travel, но повече няма да разкривам. Ще кажа само, че има и лек fan fiction елемент. Определено оригинална идея. Друг любим мой разказ.

"Бразая" - фентъзи/хорър разказ, не знам дали няма да сгреша с определението. Отново българска обстановка от едно време. Бразаите са тайнствени създания, които тероризират едно село и всеки опълчил се срещу тях просто си отива от тоя свят по доста нелицеприятен начин. Откъде ли ще дойде спасението и има ли такова?

"Играта на боговете" - вечната тема за вечната битка на Доброто и Злото, Бялото и Черното и т.н. Завладяваща история с много битки, различни бойци от различни точки и от различно време на планетата и много кръв. Лично за себе си, донякъде асоциирах този разказ с филма Predators, въпреки, че сюжетите са съвсем различни.

"Дракус" - този разказ го бях чел в сп. "Дракус" на изд. Gaiana book&art, като победител в конкурса "Какво е дракус?". Няма да разкривам какво е дракус, но ще разкрия, че с удоволствие прочетох отново разказа.

"Битка за вселената" - много любопитна идея. Започва по един начин, а после пък какво се оказва. Четейки разказа, си мислех да напиша как ми напомня на... докато не разбрах, че всъщност това наистина е... Няма да разкривам повече.

"Жертвоприношение" - друг любим мой разказ. Историята за Ангел Белчев (a.k.a. Angel White), който с писането си, успява да пробие на книжния пазар, а и не само. Ала успехите му на този фронт си имат скъпа цена. Честно казано, наистина не предполагах, че историята ще стигне толкова далеч, засягайки обществената, дори и политическата реалност.

"Ще крача редом с теб" - много силен разказ на военна тематика. Третата световна война (която се надявам да не се случи) е в разгара си и бойците на Алианса и Федерацията се сражават яростно. Няма да разкривам кой ще крачи с кого, но определено не очаквах такъв финал на разказа. Силен финал на силен разказ и достоен завършек на този як сборник.

Блог на Бранимир Събев: The Dark Corner
Facebook страница: Книгите на Бранимир Събев