Сборникът "Последните българи", подвизаващ се под №14 в придобиващата все по-култов статут “Колекция Дракус” на издателство Gaiana book&art studio е едно силно запомнящо се четиво, предназначено не само за родолюбци, но въобще за всички българи. Това е една грижливо селектирана подборка от тематични разкази, всеки от които носи свой ярък индивидуален и емоционален заряд.
Написани с хъс и плам, страниците на тази книга разкриват част от душата на автора. Който познава Делиян, знае, че народните традиции и чисто български обичаи и нрави са му близки по сърце. Когато прочетох всички разкази си дадох сметка, че макар бидейки отделни истории, те могат да се възприемат и като едно цяло произведение, именно заради общата идея и обстановка. За да не преразказвам своеволно, ще цитирам част от бележките на автора, в които съвсем искрено споделя смисъла:
"Това са текстове, които побират в себе си минало, настояще и (пиша го с натежало сърце) бъдеще. Защото в тези фрагменти от съществуването са заложени първопричините, детерминиращи рухването на традициите и западането на българското село."
В тези разкази се наблюдава неминуемият сблъсък между автентични, патриархални добродетели и низки страсти и пороци, присъщи за нашето съвремие. Ще си позволя и да направя някакво подобие на по-задълбочен анализ. Въпреки, че във всяка история струи същината на отминалия български дух, никъде не се споменава и дума за турското робство. Тълкувам това като стремеж (дали умишлен или подсъзнателен от страна на автора - не знам) да се наблегне върху присъщите на истинските, достойни българи, черти на силния характер, непримиримостта и чувството за справедливост, изграждани през вековете.
Като забележка бих могъл да спомена само някои чисто стилистични решения и начини на изказ (по мое скромно мнение), но те се губят сред чудесно разказаните сюжети и пълнокръвно описани герои, които потапят читателя в своята същност.
Няколко думи за самите разкази:
„Пастирът“ – Идеален избор за първи разказ според мен. Старият пастир изкарва козите на паша и си припомня младостта, когато в селото е имало хора и животът е кипял. Интересно, че в този разказ има фрагмент от друг разказ на Делиян, който за пръв път ме срещна с творчеството му на литературното четене „Истории от някога“.
„Вземи си, баба, череши“ – Сблъсъкът между старото и новото поколение. Между градa и селото. Младите се интересуват от старите толкова, доколкото биха имали полза за себе си.
„Кръщение“ – Предстои кръщене на дете в църковния селски храм и роднини от двете страни – от града и от селото – се събират, за да отпразнуват това събитие. И за да хапнат и пийнат. А защо не и да се напият и сбият? Не е ли така най-българско?
„Задушница“ – Силен и тежък разказ, за това докъде може да се изродят отношенията между двама братя, които са на смъртния одър на баща си и когато е замесено наследственото имане на рода им.
„Зачатието“ – Написана в първо лице и с доста правдоподобен диалектен израз, тази история разказва за хубавата Елена, която за разлика от своята съименница от гръцката митология, тук е местната селска курва.
„Обаждане до Америка“ – Баба Спаска безуспешно се опитва да се свърже със сина си, който от години е в Америка. В същото време мародери тормозят близките села. Бях бета читател на този разказ и краят ме потресе със своята откровена бруталност, описана в детайли.
„Реквием за старец и мечка“ – Когато хората ги няма, природата надделява и законът на дивото е единственият възможен закон.
„Бащи“ – Болезнено е да видиш как проявления в човешкия характер като апатия и отчаяние се предават от баща на син. Друг разказ, който четох предварително. Тъжен и запомнящ се.
„Орисия“ – Когато новото и силното превземе селото и наложи свои правила. Когато всички се страхуват от него и само то определя кое как ще се случва. Когато единственият начин да се противопоставиш на това зло е да дадеш всичко от себе си. Ала дали си струва?
„Пътят към светлината“ – Тук е засегнат въпроса за прогнилия морал, разцъфтяващия разврат и ширещата се корупция сред т. нар. „божии“ служители. И тук бях бета читател.
„Самотата на вятъра“ – Чудесно и красиво разказана тъжна история за това, което сме изгубили и това, което е сега. Разказът е отличен с трето място в националния конкурс „Яна Язова“, гр. Лом за 2015 г.
„Последният нестинар“ – Един от фаворитите ми. Сякаш за няколко минути успях да вляза в главата на нестинаря, който изпада в магично, изпълнено с емоции и спомени полутрансово състояние, докато изпълнява традиционния танц. А краят парливо ни връща към нашата реалност.
Сборникът „Последните българи“ е огромен напредък за толкова млад автор, още повече, че това е третата му книга, след първия роман "Пътуване през спомени" част 1 и част 2. Повече от сигурно е, че името на Делиян Маринов ще се чува все повече в тези среди и виждам, че се утвърждава като плодовит автор с дълбоки послания.