Разгърнах страниците на първата книга на Валентин Попов - Вотан. Прочетох, попих и видях началото на един български талант. Към момента Вотан има три издадени сборника с разкази, но на мен ми беше интересно и любопитно да видя как се е зародил пътят на писането му.
Разказите в "Нощта срещу ноември" се четат леко и неусетно. Историите се плъзгат по възприятията на читателя лесно като масло върху нагорещен тиган. В бележките от автора в началото пише, че са писани между 1998 г. и 2013 г. Въпреки, че не е споменато кога точно са писани самите разкази, чрез тази подборка един вид може да се проследи развитието във формирането на идея, изграждането на сюжет, герои и т.н.
И без повече словоблудства, да споделя малко впечатления за самите разкази.
"Бялата посестрима" – Зима, сняг, ловец и природа. Така започва сборникът и въпреки, че самият разказ е много кратък, веднага ми навя спомен за "Да накладеш огън" на Джек Лондон.
"Художникът и есента" – Млад художник е обсебен от желанието да нарисува секси мацка, която е позирала в Художествената академия, където той е студент. По някакъв начин се запознава с нея и тя сама предлага да му позира. Какво ще му даде тя и какво ще му вземе?
"Лиан" - Не знам как точно да определя тази много приятна фентъзи хорърийка. Развива се в полите на Пирин и главният герой, който е овчар се натъква на древни и могъщи същества, които се оказва, че воюват между себе си от векове.
"Новата страница на Белла" – Класическа комбинация от страстен, луд секс, издължени кучешки зъби и ... ами, да - кръв, разбира се.
"Реката" – Трудният живот на малко момиче, което намира утеха и вътрешен мир в наглед "малките" неща. Реката, която тече в края на полянката винаги я изпълва със спокойствие. Дори когато алкохолизираната отрепка, която се води неин баща се опитва да...
"Стъклено момиче" – хубав и тъжен разказ за това как клошар открива нещо красиво, топло и уютно. Нещо, което го вдъхновява и му дава сили. Ала реалността е съвсем друга.
"Свобода за живот" – най-обемната творба в сборника. Написана в стил научна фантастика, този разказ напомня атмосферата на световете, които навремето са създавали класическите световни фантасти.
"Тебешир" – Чудесен разказ, който наистина ме трогна, а това не се случва толкова често. Един от фаворитите ми! Напомни ми на кавър версията на "Малката кибритопродавачка" на Явор Цанев.
"Зеленякът" – Не разбрах какво точно е зеленякът, но разбрах, че е някакво отвратително, гнусно същество, което не искам да срещам. Лично на мен тази история ми дойде малко хаотично разказана - а може и проблемът да е в мен, не знам. Но пък атмосферата ми навя асоциации с ранната кратка проза на Стивън Кинг. (Да, знам - малко прекалявам със сравненията с други автори, ама какво да направя...)
"Нощта срещу 1 ноември" – Разказът, който за пръв път ме срещна с Вотан на страниците на сп. "Дракус". Много яка история, която има много общо с корицата на книгата.
"Чаят на г-жа Бърнс" – Готино и симпатично разказче. Прииска ми се да пробвам от това чайче, може би с коняче, но ако може после да не сънувам точно онези неща.
"Кучешка дупка" – Друг мой фаворит от сборника, който също прочетох за пръв път в сп. "Дракус". С удоволствие го прочетох пак. Самата кучешката дупка определено ме смрази със своята същност. И ако този разказ наистина е част от роман, който Вотан е замислил, плюс писателските умения, които за кратко време разви и опитът, който е натрупал оттогава, със сигурност обещават това да бъде един як, тъмен шедьовър, който надявам се, ще види някога бял свят и ще зарадва своите почитатели.
Чел съм и други разкази на Валентин Попов, но след прочитането на дебютния му сборник, очакванията ми към него се повишиха още повече. Хубавото е, че имам под ръка още два – "Пепел от мрак" и "Брод през световете", за които точа зъбки. Зъбки, бели зъбки.