Разказите на Елена Павлова са като откъси от фантастични вселени, всеки от който, ако бъде разгърнат би оформил много по-мащабно произведение. Творбите в "Две луни" са именно това – фантастични, фентъзийни и ужасяващи истории със завладяващ ритъм, пулс и динамика. Сборникът е една наистина богата палитра от сюжети, от които отвсякъде проличава дългогодишният опит на автора в изкуството на писаното слово.
Накратко за някои от разказите:
“Ода за тройка мечове“ – Имах удоволствието да чета този разказ пред публиката на литературната инициатива „Истории от някога“. Чудесно забавно фентъзи.
„Тройка мечове 2: кралският меч“ – Коронясвам Елена като царица на българското фентъзи. Страхотна екшън история, която отново ни потопява в приключенията на Скар‘н от предходния разказ. Един от фаворитите ми.
„Драконите на Кавано“ – Друг мой любим разказ, който би могъл да се превърне в превъзходен епичен роман, ако авторът пожелае.
„Нощен клуб“ – Забавно разказче в съавторство с Иван Атанасов за един вампир, който си пада по бърбъна. Също прочетен от моя милост в „Истории от някога“.
„Те се спускат нощем по хълмовете 2.0“ – Разказва се за едни страховити създания, които се спускат нощем по хълмовете (ха-ха). Ами така си е. И е супер як хорърец.
„И тръгна по водата“ – Симпатична непринудена история за едно семейство с магични сили. Хареса ми как е вплетена темата за Исус и неговите способности.
„Динозавър за Коледа“ – Ако Елена би се превъплътила в някой от героите си, това би бил главният герой с необикновени способности от този разказ.
„Вкусно до последната чаша“ – Ако сте любители на кафето, това е вашият разказ.
„Манипулаторът“ – Кратка и изискана псайхо история.
„Зимно преброяване на вампирите“ – Най-обемната творба от сборника. Заглавието хем казва много, хем не толкова. Чудесен завършек на майсторски изпипан сборник.
Ако сте истински фенове на остросюжетните жанрове, „Две луни“ трябва да присъства в списъка ви от прочетени книги.