Имах привилегията и удоволствието да се потопя в историята на "Трубадур" преди няколко месеца, когато Стефан ме попита дали съм навит да го прочета и да споделя мнение за него. Съгласих се, не само защото Стефан ми е приятел, а и защото и преди бях чел (и слушал наживо) негови разкази, които са били интересни и увлекателни. Голяма част от романа бе прочетен на телефона ми, пътувайки за и от работа и вкъщи на таблета.

Сюжетът ме грабна от самото начало. Главният герой - Трубадур е млад мъж с тъмно минало, което не дава покой на търсещата му мир и хармония душа. Историята започва от едно село, малко след което бързо се застъпва елементът на свръхестественото. Пренася се в друго село, в малък град, в голям град, в горските дебри и завършва в Долната земя и в самия Ад. По пътя на приключението си, Трубадур се сблъсква с мутри от подземния свят, с различни жени от миналото си, с вещици, серафими, сукуби и всякакви чудати твари от онзи другия свят. В романа има събрани толкова много елементи, чиито почитател съм: трилър, мистерия, тъмно минало, свръхестествени явления, интриги и игри с подземния свят, интриги и авантюри с жени, много секс, неподправени бруталии, битки и сражения и на места чисто фентъзи и чист хорър. Всичко това, споменато в едно изречение, сигурно би звучало леко нереално за някой, че може да бъде събрано адекватно в една история, но определено всичко следва реда си и си има причина за това. Вкусът ми към всички тези неща бе задоволен по много интересен начин. Възхитен съм от въображението и подробностите, с които са описани бруталните сцени. Образите на героите са добре изградени - всеки си има своя отличаваща индивидуалност. Не видях някъде излишни подробности около описанието на някой герой. Всеки му според отредената роля - колкото повече участие има в книгата, толкова повече неща се разкриват за него.

Много ми беше любопитно какъв ли ще бъде краят след целия този екшън, фентъзи и какво ли още не и признавам, че бях повече от изненадан, отколкото си мислех, че ще бъда. Определено не очаквах краят да бъде такъв какъвто е и ме накара да преосмисля наново прочетеното в романа от самото начало до края. Изключително силен финал на историята.

Единственото, за което успях да се "заловя" като (за)бележка, която, разбира се споделих със Стефан бе, че като цяло общото ми впечатление бе, че на някои места действията са малко джаста-праста - случва се нещо голямо... аа уу, драма, екшън, съспенс, мине големият момент, дъра-бъра, аа уу и отново се преминава към следващото голямо действие. Оказа се, че този похват е умишлен и си има обяснение. Идеята за романа хрумнала на Стефан докато учел "Антропология" и по-специално "Морфология на вълшебната приказка" - как всяка една история, съзнателно или не, следва определен модел останал от прастари времена. Цитирам: "По Антропология в 1-ви курс тотално разкостихме вълшебната приказка, всички нейни елементи и скрити значения; как моделът се повтаря през годините, в най-различни общества; как всичко идва от един едва ли не праисторически опит, унаследен през вековете. Тогава ми хрумна да напиша роман, който се базира умишлено на тези закодирани модели, като използвам първоизточниците. [...] Като им придам същевременно един по-мрачен облик. Същевременно вече се бе родила и концепцията за героя, който дава най-доброто от себе си, помага на този и онзи, но вместо да успява, затъва."

От прочетеното на Стефан досега, бих казал, че той е шлифоващ се диамант, който тепърва ще разкрива още от таланта си и ще развива характерния си стил. Тази година той "избухва" с четири публикации на хартия: с разказа "Най-красивата" включен в сборника с разкази, вдъхновени от Рей Бредбъри "451 градуса по Бредбъри"; с разказа "Ако бях шеф", отличен в публикация в едноименния сборник от конкурса за кратък хумористичен разказ на тема "Ако бях шеф"; с книгата-игра "Зъби", част от "Призвание герой"; и разбира се с романа "Трубадур", който излиза под номер 10 в престижната Колекция Дракус на издателство "Gaiana book&art studio".

Официално резюме на "Трубадур":

Това не е история за провансалска музика, а за кръв;

много кръв – червена, синя, дори и черна.

Добрите намерения водят в Ада – и точно по този път е тръгнал Трубадур – мъж без минало и без бъдеще. Една погрешна дума – незачитане на местното табу в затънтен български край, го захвърля в смъртоносно приключение. Ако си изпратил любимата си в Отвъдното, сам трябва да я върнеш. И да, не го ли сториш, ще загинеш до седем дни.

Предстои му да премине границите на познатото, да се научи да вярва на очите си, а не на здравия разум, и да си припомни как се оцелява. Защото злото дебне отвсякъде – както по претъпканите градски улици, така и в забравените от бога диви гори.

Отчаяните действия да запази доброто у себе си го тласкат към нови и нови деяния, които постигат точно обратното, защото кръвта вода не става. И докато съдбата вади скелети от гардероба, за да тормози гузната му съвест, на пътя му се изпречват нови врагове, които нехаят за сложната му ситуация. Така, на ръба на лудостта, той узнава нещо, звучащо тъй лесно и просто – за да стигне до Ада, все пак трябва да умре.

Facebook страница на "Трубадур и други истории"