И тази година беше хубава. Отчитам се с три публикации на хартия, една електронна такава, ревюта на десет български книги, кратко телевизионно участие и поощрителна награда от конкурс на сп. „Осем“. В творческо отношение доста забавих продуктивността си и срам-несрам един-единствен разказ го мъча цяла година. Че дори и не е завършен – ужас просто. Но пък когато това стане, а то ще стане – ще се получи много як, обещавам. Та как така имам три публикации на хартия, пък съм написал един разказ и то не докрай? Как става тази работа? Просто: лежа на стари лаври. Но всичко по реда си.
Това лято се присъединих към Доротея Луканова, която беше събрала средства и дари полезни неща за отдела за лечение на диабет в Педиатричната болница и беше уредила медийно отразяване. Припомням, че две години по-рано тя бе инициирала създаването на сборник с разкази „Детство“ от множество автори, които описват свой детски спомен и продажбите, от който отидоха за борба с диабета. Тази смела и неотстъпчива жена не се спря дотам и продължи с благородното си дело, та ето как се озовах при нея – защото бях един от авторите от книгата, а и единствен отзовал се. Всичко мина много приятно, екипът на bTV се държа изключително професионално.
За втори път в живота си на Еньовден посетих Старозагорските минерални бани за тазгодишното издание на Таласъмия – фестивал, посветен на фантастичното и приказното в българската митология, (но не, за да бера билки гол на изгрев слънце) където отново бях в компанията на приятели от клуба и не само, както и се срещнах и се запознах с куп други личности, замесени по един или друг начин в творенето на яки неща.
По-късно научих, че след няколко години на усърдно правене и събиране на интервюта от най-различни хора проектът на писателката Кристина Митева вече е реализиран и че моето скромно участие ще присъства в книгата „Един от нас споделя“ в обем от 796 стр. на изд. „Либра Скорп“. Бях на премиерата в Столична библиотека, където се сдобих с тази симпатична тухла и срещнах различни интересни хора.
А в края на лятото, след двугодишно очакване излезе сборникът “Първият контакт”, в който са публикувани най-добрите разкази от конкурса за фантастичен разказ на тема “Първи контакт”, организиран от Клуб по фантастика, евристика и прогностика „Аркадий и Борис Стругацки” и Младежки дом Пазарджик. Тогава разказът ми “Инфилтраторът” се класира на 4-о място от творбите на общо 56 участника. Така си го чаках този сборник и ето дойде му времето.
В деня на Народните будители беше издаден третият сборник на клуб “Lazarus”, в който също имам участие. Малко по-различен от досегашните, тази книга е проект на нашия приятел и почетен клубен член, големия художник Петър Станимиров, който пожела да възроди свои стари илюстрации и повери на нас отговорната задача да им вдъхнем нов живот с нови свежи истории. Получи се едно чудесно книжно бижу – висококачествено издание с гланцирана хартия и цветни илюстрации, излязло под шапката на изд. “Изток-Запад”. Имам честта да присъствам в тази книга с разказа си “Пътят на душата”. Премиерата на книгата беше в Хеликон Витоша и мина много приятно.
В общи линии това е, а колкото до книгата, която се каня да (до)напиша от сто години – да, ще я има. Един ден. Някой ден. Когато – тогава. А дотогава – да сте живи и здрави и големи благодарности за подкрепата, за приятелството, за смислените човешки отношения.
Желая ви здраве и силно присъствие на духа!
Наздраве!