Здравей! Срещаме се отново. Нощта е още в зенита на своята младост и ти добре знаеш колко непредвидима може да се окаже тя. Точно като мен и теб. А кой съм аз? Аз съм този, нали се сещаш? Познаваме се твърде добре, за да отричаш нашите съвместни среднощни приключения. Но дори и да го направиш добре знаеш, че лъжеш само себе си. А и няма смисъл. Все едно орелът да отрече, че има криле или костенурката - коруба.

Аз съм този, който те бута отвъд ръба на твоите архаични задръжки, за да вкусиш от истинската свобода.

Аз съм този, който ще ти подскаже, че можеш да се забавляваш много по-пълноценно, ако си поръчаш трета водка. И гледай да е голяма.
Аз ще те подтикна да заговориш ето онази недостъпна мацка на съседната маса и ще сложа всички онези думи в устата ти, които нямаш смелостта да изречеш и ако пък наистина си повярваш може още същата вечер да ти пусне.
Аз съм този, който те кара да живееш за момента, да играеш смело и да дадеш шанс на онзи леко неуверен младеж, който пристъпва към теб със зле прикрито вълнение. А ако ти харесва, ще ти прошепна, че е чудесна идея след това да те изпрати до вас, да го поканиш да пиете мурсалски чай и да се шибате като животни.

Кажи си честно. Как ти се живее? По правилата и да спазваш общоприетите "човешки" норми, докато другите тъпчат върху теб? И наистина ли вярваш, че миг преди да поемеш към отвъдното ще се обърнеш назад и ще си кажеш "Ехаа, аз живях както трябва. Това беше един правилно изживян живот." И тогава доволно ще угаснеш, удовлетворен, че си изпълнил ролята, която обществото ти е отредило?
Или ще гориш като факла, ще играеш по твоите правила, ще действаш смело и непоколебимо, ще посягаш към това, което искаш, ще печелиш и ще губиш, ще падаш и ще ставаш и ще си извоюваш това, за което другите нямат смелост дори да мечтаят.

Забранен плод ли? Ха-ха… Не ме разсмивай! Разчупи обвивката на фалшивия морал, който си си надянал и погледни.
Излез от блатото на изкуственото благоприличие, в което се плацикаш и се изправи.
Свали одеждите на установените рамки и изкрещи.
Някои му казват порок, аз го наричам живот. За някои това е безочие, за мен е възможност. Протегни се и я вземи!

Ти си тук и сега. Какво избираш?

А кой съм аз ли? Аз съм твоята незаменима дружка до края на живота ти. Твоят най-добър приятел и най-голям враг.
Аз съм този!

 

21.05.2022
------------------------------------------------------------------------------------------------------

Този текст беше написан по темата "Детството на нощта" и прочетен наживо в клуб Ялта в София на 21 май 2022 г. на четенето на Нова Асоциална Поезия.

Снимка: https://www.tlnt.com/the-dark-side-of-wfh/