В мизерия и нищета родени
във време с изкорубена емпатия
сред хора от живота изтощени
и потънали във деградация.
Лишени от родителската ласка
и от човек със малко доброта
натикани в действителност сирашка
далечен сън беше радостта.
С теб, братко, от съвсем невръстни
попивахме енергията, която
човешки души нечистоплътни
превръщаха света ни в блато.
Мошеници изпечени, измамници без свян
мерзавци от семейството си крали
двуличници, предатели и разнородна сган
изковаха в нас тез мерзки идеали.
От малки попаднахме в играта
от най-ниското стъпало
попивахме бързо занаята
в това мрачно общество незряло.
Вършехме каквото ни се каже
без да задаваме въпроси
и без да се усетим даже
калявахме краката боси.
Наблюдавахме ги често с теб
онези с богатствата несметни
тези, които са напред
и в очите ни блестят перфектни.
Виждахме ги как се забавляват
с една такава лекота
и всичко, което притежават
желаехме го тук, сега.
Ти казваше понякога през смях
"Виж ги, като някакви чудовища
как искам да съм като тях
и да имам техните съкровища".
Мудно и мъчно дните се точеха
дълбахме в системата пробойни
и такива като нас лочеха
от присвоените блага безбройни.
Удари, поръчки, лъжи и далавери
осеняваше ни всякак музата
печели тоз кой пръв намери
а другият ще духа супата.
Поошлайфахме се доста, станахме умели
към всеки подозрителни, нащрек
първични чувства бяха ни превзели
вяра никому на дневен ред.
Мина време, наедряхме
нароиха се амбиции безчет
вдигнахме нивото и съзряхме
ти изяждаш или други теб.
Тогава, братко, шанс видях
да променя играта из основи
да прибавя смъртен грях
да затисна душата си в окови.
В името на лична жажда
на трона сам да седна
отрова черна ме разяжда
че пратих те във смъртна бездна.
Нося кръста и цена платих
не ще нийде чуя твоя глас
на високо се качих
сред чудовища пирувам аз.
Lostov
(24.03.2023)
Текстът е писан по тема "Балът на чудовищата" на "Нова Асоциална Поезия" и го прочетох на живо в клуб "Грамофон" на 25 март 2023 г.
Източник снимка: https://www.deviantart.com/abigaillarson/art/Monster-s-Ball-878536387
