"Парченца живот" - Димитър Петров-Регѝн

Когато през 2020-а година гостувах на едно събитие в Съюза на българските писатели имах възможността да се запозная с интересен и любопитен човек – Димитър Петров-Регѝн. Разбрах, че през тази година е издал дебютната си книга – сборник с разкази „Парченца живот“. Нещо повече – издал е още 4 книги – богато илюстровани приказки за деца. Тук ще кажа няколко думи за сборника.

Чисто жанрово книгата е една разнообразна амалгама от преживявания и чувства – философски размисли, тъжни истории, фантастични и хорър такива, гняв, страх, омраза. Определено емоциите са поставени на преден план в историите, които имат за цел да бръкнат в душата на читателя, да го накарат да се замисли, да поразбъркат уж подредения свят в главите ни и да предложат различен поглед върху света и човешките взаимоотношения. Според мен този подход в изложенията на разказите е навярно най-голямата сила в тази книга. И най-голямата слабост.

Моите уважения към редактора Благовеста Касабова – определено сериозно и утвърдено име в родната литература, но дори аз, който нямам кой знае колко дълбок поглед върху тънкостите на текста забелязах много нередности. Те просто ми се набиваха в очите. Това са най-вече повторенията – гъмжеше от тях. Можеше много лесно да бъдат избегнати, начини винаги има и не знам защо това не е оправено.

Има още...

Равносметка за 2020 г.

Въпреки парадоксалността на 2020-а година в творческо отношение се случиха готини неща.

На 10-ти януари участвах в петия рожден ден на литературен клуб „Отвъд кориците“. Събитието се състоя в клуб „Журналист“, който впоследствие се пукаше по шевовете. Специално за случая написах и прочетох разказа “Поканата”. Всичко мина повече от приятно – събрахме се много познати и приятели, раздумка, питиета и добро настроение.

Написах ревюта на пет български книги – “Целунат от Бога” на Явор Цанев, “ЛАМЯ ЕООД Сблъсък” книга трета на Марин Трошанов, “Осмото кралство” на Стефания Митева, “В търсене” на Милен Колев и “Трансформации” на Благой Д. Иванов.

Пет бяха и разказите, които написах през тази година, включая един по-дълъг, който влачех година и половина, но смятам, че се получи добре. В продължение на няколко месеца се занимавах с основна редакция на някои стари и по-нови разкази.

На 27 май участвах в четене на литературната инициатива „Истории от някога“ в клуб „Грамофон“. Беше супер, дойдоха много хора, а аз прочетох разказа „Играчът“.

Има още...

Драгалевци - Бай Кръстьо - Камен Дел (фотопътепис)

Една слънчева неделя на 15 ноември 2020 тръгнах да осъществя една дълго бленувана мечта – да се кача на връх Камен Дел. Това се случи и никога няма да забравя този ден, но също така и поради самонадеяността ми като нищо можеше да си остана в планината. Или по новините щеше да има репортаж за пишман-турист, който бедства във Витоша.

Но всичко по реда си.

От известно време се канех да видя София като на длан и реших, че времето все още е подходящо за планински преход преди да са настанали зимните студове. Разбрах се с двама приятели да ходим заедно, но уви нещо се разболяха завалиите. Това ме садна („са̀двам“ – натъжа̀вам; глагол; стара диалектна форма от западнотракийски произход), но въпреки това реших да тръгна сам no matter what.
Речено-сторено: проучих маршрута, свалих си подходящо приложение, приготвих багажа, заредих телефона и рано-рано сабахлем като един същински Билбо тръгнах на приключение. Градският транспорт услужливо ме стовари в кв. Драгалевци и тръгнах в посока лифта. Оттам хванах пътеката Е4 в посока Бай Кръстьо, която между впрочем е част от международен туристически маршрут от Испания до Кипър.

Има още...