Карантинен бихевиоризъм

В началото се зарадва на карантината. Не му пукаше особено за ограниченията, които наложиха, тъй като и без това не излизаше кой знае колко често. Приветства новите обстоятелства и в извънредните мерки, наложени поради разпространението на корона вирус COVID-190 видя чудесна възможност да си почине от хората за известен период. Да презареди един вид и да използва времето да свърши нещо полезно за себе си.
Напоследък доста се дразнеше на някои индивиди от работата. Например на оня рус хипар на бюрото отдясно, който нон-стоп слушаше някаква изтрещяла музика на огромните си тъпи слушалки му идеше да му ги навре отзад. Всеки ден наглото копеленце си пускаше някакви невъобразими какофонии от онова модерното техно и от тумбестите полусфери за двеста лева, в които беше напъхал ушите си се чуваха безспирни звуци от ада, примесени с вибрации от баса. Направо го побъркваше.
А онзи льольо отляво постоянно си пукаше пръстите. Тоя всеки път старателно и методично изпълняваше процеса по един и същ начин. Започваше ги един по един като ги извиваше на всички страни, после обработваше палците по два начина и за финал сплиташе пръсти с дланите навън и ги изпукваше всичките наведнъж. Това упражнение продължаваше около минута и се повтаряше на всеки 30-40 минути. Влудяваше го.
А онази червенокоса пача от счетоводството просто му лазеше по нервичките с малоумния си смях. Терасата, на която колегите излизаха да пушат се намираше два етажа точно под неговия прозорец. Тая все бъбреше и то така възбудено сякаш е нещо наистина значимо, а всъщност плямпаше само разни глупости от ежедневието си, които вълнуваха само нея. Постоянно беше с други колежки, които ѝ пригласяха като мисирки. Когато разказваха някаква смешка тая прихваше пискливо и всеки път, абсолютно всеки шибан път завършваше смеха си с едно протяжно „Йууу!“
„Ха-ха-ха! Йууу!“
„Ха-ха-ха-ха-ха! Йууу!“
Просто го изкарваше извън кожата.

Виж още...

"Осмото кралство" - Стефания Митева

„Осмото кралство“ е едно много приятно и нестандартно попълнение в родната ни литература, поради факта, че авторката Стефания Митева е била едва на седем когато е писала тази книжка. Възраст, на която повечето деца се учат да четат, малката Стефи се захваща да измисли и сътвори с голямо желание и удоволствие този приказен свят.

Стефи сякаш прави нас възрастните отново деца и ни пренася в чудноватата реалност на въображението ѝ където се впускаме във вълнуваща мисия, изпълнена с множество приключения, опасности и обрати. Катерим се по дървета, откриваме артефакти, отключваме тайни врати, минаваме през тунели, вмъкваме се в дупки, прекосяваме пропасти, вървейки по въже, сражаваме се с великани и още куп премеждия, за да достигнем до финала, където всичко си идва на мястото.

Чест прави на родителите, не само защото подкрепят желанието на дъщеря си да създаде нещо свое, но и че участват активно в неговото физическо материализиране. А в случая това далеч не е просто някакво съдържание, напечатано върху куп листове. Положени са немалко усилия, като се започне от ангажирането на професионален редактор и коректор, който да изглади текста и същевременно да запази неговата автентична детска очарователност. Привлечени са художници буквално от цял свят – Македония, Австралия, Индия, Украйна, които са се запознали с историята на Стефи и са пресъздали в цветове и форми нейните чудни светове. Прохождането и успешното реализиране в съвременната ни литературна реалност изисква време и постоянство, за да се създадат необходимите връзки и контакти с правилните и полезните хора и дейци, които могат да допринесат по един или друг начин в промотирането и издаването на книгата.

Виж още...

"ЛАМЯ ЕООД Сблъсък" книга трета - Марин Трошанов

Точно както предните две части заключителната книга на приключението „Ламя ЕООД: Освобождение“ понася читателя през поредица от динамични събития, зрелищен екшън и стряскащи ужасии с гарнитура от фентъзи магия и няколко лъжици любов.

Не знам какво ми става, но прочетох книгата за около седмица – аз несериозният читател и отдавам това на сюжета, който бе така интересно построен, начинът на предаване на цялата тази картинка (и в буквален, и в преносен смисъл), както и заради очакването на финала на този толкова успешен роман, пожънал успехи сред малки и големи.

От началото до самия край историята е жива и много описателна. Чете се повече от гладко. Събитията и описанията сякаш могат да се почувстват заради умело вплетените детайли. По едно време се замислих дали пък всичко това не е една идея малко по-детайлно отколкото трябва. Но в крайна сметка какво значи дали „трябва“? На мен ми хареса точно както си е. Предполагам, че текстът би могъл съвсем леко да се „олекоти“, но не се наемам да давам акъл в тази насока. Най-важното за мен е, че думите придават една чудесна завършеност на описанията без да правят самия текст тромав и тежък.

Още от началната глава на книгата историята ни пренася в Бургас през 80-те години на миналия век. Когато прочетох най-първото изречение на съпругата ми („Стиснал вилицата с треперещи пръсти, Валери раздели тулумбичката на две и шурналият сироп образува гъсти локвички по дъното на порцелановата чинийка.“) тя възкликна „Прияде ми се тулумбичка!“. Сама по себе си тази нейна реакция е толкова показателна за силата и въздействието на словото, което Марин несъмнено притежава.

По изкусен начин е обрисуван соцът в Бургас – ненатрапчиво, и едновременно с достатъчно много детайли, които да пренесат читателя по байтошово време – манифестация с портрети на възрожденци и партийни вождове, кабелния завод „Васил Коларов“, партийни книжки, в-к „Работническо дело“, будилник „Слава“ и др. Разбира се, така извадени от контекста тези думи навярно изглеждат странно, но пръснати из текста и споменати като елементи от цялото изложение на сетинга придават точно онази завършност и живост на книгата, за които споменах. А и такива подробности ми правят впечатление.

Някой да не остане с впечатление, че соцът е засегнат силно – напротив, просто историята започва с леко връщане назад във времето, за да се даде отговор защо някои неща се случват по този начин в настоящето. А същинската история е един почти безспирен екшън на схватки, преследвания, бягания, търсения, сблъсъци, падения и възходи, които са прекъсвани за малко, колкото читателят да си поеме дъх, преди да бъде завлечен в ново още по-бясно и опасно премеждие.

Виж още...