И тази година беше хубава. Отчитам се с три публикации на хартия, една електронна такава, ревюта на десет български книги, кратко телевизионно участие и поощрителна награда от конкурс на сп. „Осем“. В творческо отношение доста забавих продуктивността си и срам-несрам един-единствен разказ го мъча цяла година. Че дори и не е завършен – ужас просто. Но пък когато това стане, а то ще стане – ще се получи много як, обещавам. Та как така имам три публикации на хартия, пък съм написал един разказ и то не докрай? Как става тази работа? Просто: лежа на стари лаври. Но всичко по реда си.

Това лято се присъединих към Доротея Луканова, която беше събрала средства и дари полезни неща за отдела за лечение на диабет в Педиатричната болница и беше уредила медийно отразяване. Припомням, че две години по-рано тя бе инициирала създаването на сборник с разкази „Детство“ от множество автори, които описват свой детски спомен и продажбите, от който отидоха за борба с диабета. Тази смела и неотстъпчива жена не се спря дотам и продължи с благородното си дело, та ето как се озовах при нея – защото бях един от авторите от книгата, а и единствен отзовал се. Всичко мина много приятно, екипът на bTV се държа изключително професионално.

За втори път в живота си на Еньовден посетих Старозагорските минерални бани за тазгодишното издание на Таласъмия – фестивал, посветен на фантастичното и приказното в българската митология, (но не, за да бера билки гол на изгрев слънце) където отново бях в компанията на приятели от клуба и не само, както и се срещнах и се запознах с куп други личности, замесени по един или друг начин в творенето на яки неща.

По-късно научих, че след няколко години на усърдно правене и събиране на интервюта от най-различни хора проектът на писателката Кристина Митева вече е реализиран и че моето скромно участие ще присъства в книгата „Един от нас споделя“ в обем от 796 стр. на изд. „Либра Скорп“. Бях на премиерата в Столична библиотека, където се сдобих с тази симпатична тухла и срещнах различни интересни хора.