Той влезе гордо в залата и вдиша от сместа от пот, ароматизатор и климатик и след като показа картата "Мултиспорт" на кокетната руса девойчица, намигна закачливо и се отправи към съблекалните.
Там се стараеше да не поглежда към поклащащите се полови членове на батките, които невъзмутимо се разхождаха напред-назад и бъркаха незнайни смеси в шейкърите си. Преоблече се набързо и се огледа в огледалото. Изрязаният потник с надпис "No pain, no gain" малко му висеше, но нищо – таман да има място, за да го изпълни с мускули. A спортните ръкавички му седяха таман. Екстра! Време беше да започва!
Нахлу в залата с арогантна походка и погледът му мигом съзря възможността. Някакъв хилав нещастник правеше серия на лежанката само с лоста. Какъв жалкар... Изчака го да довърши мижавите си повторения и го заговори:
- Мо'е ли да прая с тебе?
Онзи кимна мълчаливо. И по-добре - да не се обажда много-много.
Нямаше какво да си губи времето с разни загряванки, разтяганки, кардиота и прочие гейски практики. Нали бе качил стълбите до фитнеса от паркинга на -3? Ето ти го кардиото. А и самочувствието му беше до небето и ръцете му сякаш сами сложиха по една двайска и една десетка от двете страни на лоста. Изпука пръсти и легна самоуверено. В момента, в който повдигна цялата тази тежест, тя неумолимо тръгна надолу без да може да бъде спряна нито от ръчичките в ръкавичките, нито от надписа „No pain, no gain” и тогава осъзна, че някъде бърка жестоко...