– Направо не мога да повярвам…
– Каза, че го познаваш, нали?
– Да… Връстници сме. Бяхме в едно училище.
Двамата мъже пушеха цигари. Стояха на стълбите във вътрешния двор на сградата, в която работеха. Беше се развиделило наскоро и априлското облачно небе бавно преливаше в пепелявосив цвят.
– Радослав. Беше в друг клас. Всъщност почти не сме общували, но си го спомням добре. Беше добър на баскетбол. Падаше си малко луда глава – лесно се палеше. Посбиваше се от време на време. Но не беше някакъв гадняр. Държеше на честта един вид.
– И как се стигна до всичко това?
– Ехх, знам ли… Та след като завършихме, му изгубих дирите. По някое време разбрах, че се оженил. Родил му се син. После пък се развели.
– Хм. Разводът има ли нещо общо с цялата тази работа?
– Ами предполагам, че донякъде има. Чух, че след това се пропил. Не казвам, че е станал някакъв драстичен пияница, но явно достатъчно, че да говорят за това. И станал по-избухлив за разни дреболии. Преживявал си го е човека… Но инак не оставил сина си. Много държал на връзката помежду им. Винаги, когато можел, го водел на детска градина. Извеждал го е на разни места и така нататък. Искал да му бъде истински татко, макар и разведен с майка му.
– Дотук, като цяло, всичко се е развивало нормално...
– Да… И стигаме до вчерашния ден. От детската градина на малкия били организирали екскурзия до Тетевен с преспиване. Знам всички тези подробности, понеже една от учителките, които са били с децата е сестра на колежка на жена ми.
– Малък свят, а?
– Та вчера тръгнали да се прибират с автобуса към София. И все пак са малки деца – към петгодишни някъде и направили кратка почивка на някакво крайпътно заведение. Оказало се, че точно по това време, Радослав се връщал от командировка от някъде си. Той даже знаел по кое време ще тръгва автобуса от Тетевен и карал след тях. Като видял, че спират за почивка, решил да изненада сина си.
– Предполагам нещата не са се развили както трябва?
– Въобще не, за съжаление. След като автобусът спрял, децата естествено се втурнали навън да си играят. Шофьорът отишъл в близките храсти да пусне една вода. Това, което ще ти кажа сега, тогава се разбрало впоследствие – една оса ужилила сина на Радослав. По дупето.
– Ти да видиш.
– Да, доста е неприятно чувството между другото. Та малкият ревнал от болка. В този момент пък, шофьорът изскочил от храстите, чувайки, че нещо става. Явно хлапето нещо се стреснало от внезапната му поява, защото почнало да реве още по-силно. Аз мисля, че просто се е уплашило. И в комбинация с болката от ужилването му е дошло в повече. И тогава се появил Радослав. Направо „уцелил“ момента…
– Малко лош тайминг сякаш…
– Какво говориш… Не лош, ами не знам. Представи си на каква сценка се е натъкнал: синът му реве от болка и е ужасèн. С ожулени колене е и се държи с две ръце за дупето. И отстъпва панически от излизащ от храстите мъж, който си закопчава панталона. Ти какво би си помислил?
– Чакай малко. А защо е бил с ожулени колене?
– Човече, това са петгодишни деца. Всяко от тях е с ожулени колене!
– Всъщност си много прав… И какво станало после?
– Радослав полудял отвсякъде. Реагирал възможно най-първосигнално. Директно се нахвърлил върху шофьора. Просто, ей така. Пребил го жестоко. Ама много жестоко. Ритал го в главата пред всички. Повечето деца ревнали шокирани от това насилие. Представи си какво е било. Някакви хора излезли от заведението да го озаптят и явно е било точно навреме. Всъщност не е било навреме, защото този клет човек сега бере душа в Пирогов, с опасност за живота. Множество травми по цялото тяло, пукнат череп, сътресение на мозъка…
– Ужас…
– Пълен ужас. Радослав напсувал яко всички присъстващи, грабнал все още ревящото си дете и отпрашили с колата без никакви обяснения. Не знам колко след това е разбрал, че всъщност оса е била причинила първоначалния рев на хлапето, но вече нямало значение. Злото било сторено.
– Това е едно много злощастно недоразумение.
– Да… Както знаеш историята не свършва дотук. Оказало се, че пребитият шофьор бил роднина на някакъв адски главорез. Някакъв пълен изрод. По данни на полицията тоя е бил съден и оправдан за убийство, разследван за причинени телесни повреди, изнасилване, рекет, измами… абе всичко отвратително, за което може да се сетиш.
– Ох, Боже…
– … Знам, да. Още същата вечер намерили Радослав и го отвлекли. Със сигурност е бил измъчван зверски. Не знам колко човека са били. И после…
– Натикали му половинметров винкел в гърлото…
– Доста е вероятно да е бил жив, когато това се е случило.
– А тези хванали ли са ги?
– Не... Хайде да влизаме, че ни чака работа.
Двамата мъже загасиха фасовете си в кутийката от кола, която служеше за пепелник и влязоха в сградата. В края на дългия коридор, те стигнаха до врата с надпис „Зала за аутопсия“ и влязоха вътре. В средата на помещението, върху набраздената каменна маса, бе обезобразеният труп на мъж, от чиято уста стърчеше ръждиво желязо.
– Хайде първо да извадим това нещо. Дръж му здраво главата, а аз ще издърпам винкела.
Единият от съдебните лекари хвана с ръце брадичката и челото на трупа на Радослав, а другият обви ръце около винкела и дръпна внимателно нагоре. Винкелът не помръдна. Мъжът приложи малко повече сила и кървавото желязо рязко излезе навън, при което се отърка в горните предни зъби. Чу се остър стържещ звук, който отекна в залата, видяла толкова много смърт. Лекарят остави винкела настрани.
– Много точно го каза, колега. – промълви той – Цялата тази история е едно злощастно недоразумение.

 

(07.03.2015 - 11.03.2015)

Това е първият ми разказ, който е отпечатан на хартия. През септември 2015 г. заживя свой живот на страниците на сп. Дракус.