Първоначално малките разбойници удряха на камък, заради нескопосаната си организация. Но след някоя и друга вечер дебнене, снишаване и преследване, случиха на точния човек. Беше прегърбен човечец с наполовина разпасана риза, който лъкатушеше по малка павирана пряка и някак успяваше да не падне по очи. Тананикаше си под нос някаква чалга и току надигаше шише с бира, като всеки път я разливаше по себе си. Изчакаха го да излезе от мъждивата светлина на една улична лампа и го връхлетяха отзад. Бяха четирима и криеха лицата си с качулки, шапки и шалове. На клетника не му трябваше много, за да рухне на земята. Удариха го два пъти по лицето, но не особено успешно и той се развика. Някой се сети да му запуши устата, докато двама го държаха, а Хлъзгавия трескаво ровеше по джобовете му. Напипа търсения портфейл и го извади победоносно. Останалите халосаха по още веднъж клетника и си плюха на петите.
Когато се отдалечиха достатъчно, за да не чуват стенанията и псувните му, провериха трофея си. Колко разочаровани бяха, когато в олющения портфейл от изкуствена кожа намериха седемнайсет смачкани левчета. Започнаха да се карат и обвиняват един друг, но в крайна сметка Емо успя да ги убеди, че е нямало как да знаят и че това са рисковете на професията. Разделиха някак парите и се разбраха, че това няма да ги откаже.
„Чакаленето“, както се беше изразил един от бандата, продължи. След три дни си набелязаха един фиркан до козирката върлинест младеж, който като на магия се придвижваше из тъмните смълчани улици. Опита се да им посегне, когато го нападнаха, но дори не уцели и те бързо го неутрализираха. Този път печалбата беше по-добра – петдесет и три лева. Разделиха се доволни и още по-мотивирани за следващия удар.
А той беше след два дена, когато налетяха на някакъв добре облечен шишко на средна възраст. Той понечи да пищи, но рязко се спря, когато един от тях го заплаши, че ще му откъсне топките за сувенир, ако чуе още един звук. Това бързо го убеди и спря да се противи. По-късно непълнолетните злосторници установиха, че джакпотът за тази нощ е цели четиристотин и седемнайсет лева. Радостта беше огромна и неочаквана. След като всеки взе дяла си, се разбраха да се наспят и да се срещнат, за да обсъдят стратегията си.
На следващия ден прохождащите обирджии седяха в едно квартално кафене и се надъхваха колко са задобрели в тази дейност. Някой предложи да привлекат още хора и да правят по-чести акции. Тогава Емил охлади страстите. Напомни им, че това не е шега работа и че полицията или някои други хора сигурно вече ги търсят и че ще е най-добре да спрат за известно време. Присмяха му се и го удариха на подигравки. А когато разбраха, че говори сериозно и че няма да участва по-нататък, го обвиниха, че е пъзльо, страхливец, женчо и няколко жаргонни разновидности на женски полов орган.
Емо очакваше подобна реакция, но беше взел решение. Заряза доскорошните си съдружници и ги остави „сами да си трошат главите“, както сам им каза на изпроводяк. Ако някой от тях можеше да допусне колко буквално щяха да се сбъднат думите му – пак нямаше да повярва. Няколко дни по-късно двама от тях осъмнаха в „Пирогов“ със счупени челюсти и известен брой избити зъби.
Третият – Косьо Гангстера се беше измъкнал като по чудо и сам отиде при Хлъзгавия, за да му разкаже. Преживеният уплах беше активирал заекването, което имаше като дете и сега далеч не отговаряше на прякора, с който се беше закичил. Оказа се, че някой от техните потърпевши – по всяка вероятност дебелият господин с многото кинти, когото бяха обрали последно – съвсем не е бил случаен. И че е потърсил съдействие от разни брутални типове. А те, за разлика от пишман бандитите, пипаха наистина твърдо. Явно са наблюдавали самонадеяните младежи, още докато те самите са оглеждали за нова жертва пред дискотеката. Проследили ги и изчакали да направят първата крачка. Двамината, които имали нещастието да ги сгащят, отнесли много сериозен пердах. Погнали Косьо и го гонили доста време, но все пак им се изплъзнал. Накрая ония му теглили една майна и, като за финал на тази среднощна гонитба, от яд стреляли по него. Това, което Гангстера не спомена в разказа си, беше как моментално напълнил гащите, когато изстрелите прогърмяли.

 

От сборника "Играта продължава".

Илюстрация: Кристина Стоянова