С риск да изглеждам, че се самопотупвам по рамото (но какво пък толкова), смея да твърдя, че в творческо отношение 2016 г. бе по-успешна за мен от предходната. Случиха се много хубави неща като членство в клуб, 14 написани разказа, 5 публикации на хартия, множество електронни публикации в различни сайтове (включително и няколко интервюта, ти да видиш), добри резултати от конкурси за разкази, участие в инициативи и мероприятия и първата ми литературна награда в живота. Та по хронологичен ред:

В края на 2015 г. имах честта да бъда поканен от Бранимир Събев да стана част от новосформиращия се тогава клуб на авторите на хорър „Lazarus” (Horror Writers Club Lazarus), основан в памет на трагично загиналия Адриан Лазаровски. Клубът бе официално учреден на 3 януари 2016 г. и оттогава започна да придобива все по-голяма тежест и авторитет в литературните среди. За това говори първият общ сборник на клуба „Писъци“, който получи високи оценки и направи добро впечатление на читатели, фенове, критици, автори и издатели, както и донякъде разбуни духовете в някои общности, което е напълно закономерно. В този сборник присъства разказът ми „Speculo Veritatis”. „Писъци“ излезе под №13 в култовата поредица на изд. Gaiana book&arts “Колекция Дракус“. Прескачам за малко напред във времето, за да спомена и издаването на знаковата книга на клуба – сборника с разкази на Адриан Лазаровски „Сбъдващия мечти“ отново в “Колекция Дракус“, видял бял свят благодарение на всички от “Lazarus”. Книгата, която е в памет на нашия патрон събира за пръв път на едно място всички публикувани негови разкази.

На 21 април 2016 г. получих първата си литературна награда в живота – трето място на националния конкурс за публикуван къс разказ за автори до 35-годишна възраст “Рашко Сугарев” – 2016 г., организиран от Национален дарителски фонд “13 века България” за разказа си “Деветият живот“.

През април също така беше четенето на „Истории от някога“ на тема „Ресторант за месо“, където разказът ми „Кошмари в кухнята“ взе първо място от гласовете на публиката.

През месец май участвах в конкурс за фентъзи разказ на тема “Песента на Юга”, организиран от Fantasy LARP Center с разказа “Песента от юг”, който получи добри отзиви от прочелите го.

Същият месец, писателят Стефан Кръстев ме удостои с честта да направи интервю с мен, което бе качено в сайта на bgsever.info. Първото ми интервю.

Като част от популяризирането на клуба и клубния сборник, на 1 юли 2016 г. в клуб „The Red Harp” към Народно читалище „Месемврия 2015“ в град Несебър направих представяне на сборника с хорър разкази „Писъци“. Събитието беше включено в официалната културна програма на Несебър за месец юли.

Благодарение на благородната инициатива на Доротея Луканова, през месец юли излезе сборник “Детство” от издателство “Изток-Запад” – детски спомени, под формата на разкази, написани от 34 автора. Разказът ми “Спомен за татко” е включен в него. Средствата от продажбите на сборника ще отидат за благотворителна цел – подпомагане на деца, болни от диабет.

През юли Олеся Николова, която открай време промотира и подкрепя български автори публикува интервю с мен в сайта Е-същност.

През август имах честта и удоволствието да стана част от проекта на писателката Кристина Митева “ЕДИН ОТ НАС споделя” и интервю с мен е качено в сайта oneofusshares.com.

През септември се появих и на страниците на вестник „Труд“. Моя статия за сборника „Писъци“, клуба на авторите на хорър “Lazarus” и „Колекция Дракус“ беше публикувана в уикендовото издание на вестника за 3-4 септември 2016 г. Публикувана е и в сайта на „Труд“, както и в други сайтове.

Този месец излязоха и резултатите от конкурса за фантастичен разказ на тема “Първи контакт. Първа среща с извънземна форма на живот.”, организиран от Клуб по фантастика, евристика и прогностика „Аркадий и Борис Стругацки” гр. Пазарджик в партньорство с Младежки дом гр. Пазарджик. Журито ме класира на 4-о място от общо 56 участника. Планира се да бъде издаден сборник с най-добрите произведения от конкурса и живот и здраве разказът ми “Инфилтраторът” ще бъде включен в него.

От участието ми в конкурса “Морето!”, организиран от Сдружение “Лумен” в рамките на Есенните ахтополски празници, разказът ми “Сред свои” е един от десетте творби, които са впечатлили журито и наред с наградените ще бъдат включени в специален сборник, посветен на конкурса, който ще бъде издаден от Сдружение “Черноморска Странджа”.

Тук държа да отбележа, че Елена Павлова, която има дългогодишен опит като писател, преводач и редактор предложи да направим редакция на този разказ. Процесът не бе лек (поне за мен) и текстът претърпя какви ли не трансформации, за да добие накрая съвсем нов и свеж вид с много по-голяма тежест и емоционално послание. Благодарение на Елена, това беше моят първи сблъсък с професионален редактор и се радвам, че беше именно с нея. Така вече имам ценен опит и някаква подготовка за бъдеща, живот и здраве, съвместна работа с редактори.

В края на октомври клуб „Lazarus” в лицето на Бранимир Събев, Александър Драганов и моя милост представи творчеството на писателя на хорър Греъм Мастертън като част от програмата на фестивала „Дни на фантастичното“, организиран от „Инициатива Фендъм БГ“, който се проведе в литературен клуб „Перото“ в НДК. Скромният ми принос към всичко това беше да прочета разказа „Ерик Пая“ на Мастертън, който накара част от публиката да напусне, а издържалите до края вече не са същите.

През ноември излезе специално издание на сп. „Дракус“ – англоезична версия, която беше представена на тазгодишното събитие Еврокон в Барселона. В този брой е отпечатан мой разказ на английски език – “The Colour Of Life” („Цветът на живота“). Като предистория ще спомена, че когато се разбра, че има възможност разкази на английски да бъдат публикувани в това издание, по ред причини, времето за предоставянето им беше изключително кратко. Новината ме свари по време на лятната ми отпуска и в рамките на един ден съумях да си преведа разказа (с помощни средства, разбира се). Реших да преведа именно този разказ (писан за отминал конкурс), понеже беше най-краткият, с който разполагах, а и времето не позволяваше работа с по-дълги текстове. Но важното е, че преводът стана факт и вярвам, че не стана зле.

Дни преди края на 2016 г. се отчетох с пета публикация на хартия за годината. Разказът ми "Любопитството на Кларънс" е сред отличените от конкурса на сп. „Дракус“ за разказ, вдъхновен от Едгар Алън По и е включен в сборника „ПО крилете на гарвана“. От всички конкурси досега, особено радостно бе класирането ми именно в този конкурс.

През тази година също така написах 11 ревюта на книги на български автори. Вярвам, че родното творчество има нужда от такава подкрепа.

Като цяло през 2016 г. бях силно ориентиран към участието си в литературни конкурси. Това от една страна ме мотивира да пиша по зададени теми и някои от резултатите бяха добри за мен. От друга страна това измести от фокус моите лични планове и проекти, а именно завършването на ръкопис, с който да реализирам собствен сборник с разкази. Така, че живот и здраве първата ми книга ще види бял свят по-нататък. Засега нещата вървят бавно и славно, но важното е, че се събира все повече материал за необходимия обем от разкази, който съм си наумил. Ще поживеем, ще видим.

Големи и топли благодарности на моята мила съпруга, която не спира да ме обича и окуражава, на всички от клуб „Lazarus” – страхотни сте, пичуе, вие си знаете! – на всички приятели, познати и непознати, които ме подкрепят и мотивират, на хората, с които съм се забавлявал и които искрено са ме разсмивали от сърце – благодаря за всичко, безценен житейски опит! Пожелавам ви през 2017 г. да спрете цигарите, пиенето, да започнете да… майтап, много ясно – живейте както ви харесва, бъдете добри и истински и наздраве, да сме живи и здрави!