Забелязвам интересна тенденция, откакто започнах да пиша – колкото по-малко разкази пиша през годините, толкова повече от тях биват публикувани на хартия. 2017 г. също не беше изключение. Написах 6 разказа и точно толкова мои писания бяха публикувани. Но не същите. Това едва ли ще продължи по същия начин, но пък отминалата година се оказа доста интересна и в някакъв смисъл – успешна за стремежите ми да се изявявам в литературната сфера.

Открих годината с участието ми в сборника “Морето!” с разказа “Сред свои” в резултат от едноименния конкурс в рамките на Есенни ахтополски празници 2016 “Паламудени вдъхновения и странджански седенки”, организиран от Сдружение Лумен.

В първия за 2017 г. брой на сп. „Дракус“ беше публикуван разказа „Кошмари от кухнята“, който в предходната година четох на едно от месечните четения на инициативата „Истории от някога“ и беше гласуван на първо място в традиционния вот на публиката.

А на юбилейното издание на „Истории от някога“ когато този проект на Ники Николов-Козия навърши две години, получих грамота за „Добро другарче“ за четене на разкази на други автори през 2016 г. А през същата вълнуваща и (без)паметна вечер, публиката, която преливаше и преизпълваше Bar Dak гласува четения от мен разказ „Междугалактическо риалити“ на първо място.

През април излезе петият сборник с фантастични разкази от поредицата “Мечове”, “Мечове във времето” от Национален клуб за фентъзи и хорър “Цитаделата”. Имах честта да бъда в компанията на страхотни остросюжетни автори и да съм част от тази великолепна поредица с разказа си “Времеви комарджия”.

През пролетта за първи път имах шанса да участвам в радио риалити роман (27-и на брой) по БНР програма “Христо Ботев”, чиито създатели са Емил Янев и сина на Радой Ралин – Кин Стоянов. Автори от „Истории от някога“ – в това лице и моя милост – бяхме поканени да разкажем фантастичен роман, който нарекохме “Демоните на Магелановия облак”. Състоеше се от десет глави, всяка разказана наживо веднъж седмично от различен автор. В деня, в който трябваше да ходя в БНР (болен от пневмониия, за която още не подозирах) разказах втора глава от риалити романа, именувана „Размяната“.

Приятна изненада ме споходи, докато разцъквах фейсбука си в един от коридорите на болница „Света София“, чакайки да бъда хоспитализиран (за следващите осем дни) заради откритата пневмония. Разбрах, че на българските номинации за международния ежегоден конвент по фантастика „Еврокон“ съм събрал най-много гласове в категорията за дебют. Впоследствие (каквато е и практиката за тази категория) бях отличен със съответния сертификат, който ми беше връчен лично от култовата жива легенда в родния фендъм Юри Илков-Генерала, който бе част от българската делегация в Дортмунд, Германия, където беше проведено събитието.

През лятото имах удоволствието най-сетне да присъствам на ежегодния фестивал, посветен на фантастичното и приказното в българската митология „Таласъмия“, който по традиция се провежда в Старозагорските минерални бани. Имаше много интересна концентрация на разностранни и разноцветни представители на българския фендъм, писатели, геймъри, фенове и приятели, на която клуб „Lazarus” се отчете с почти 50% от състава си.

За втори път взех участие в конкурс за фантастичен разказ, организиран от клуб по фантастика, евристика и прогностика „Аркадий и Борис Стругацки” гр. Пазарджик в партньорство с Младежки дом гр. Пазарджик. Този път темата беше “Пътуване във времето”. Разказът ми “+ Безкрайност” се класира на 5-то място от общо 40 допуснати до участие автори.

През септември излезе в бр. 16 на сп. “Тера Фантастика” – издание на Клуб „Аркадий и Борис Стругацки” гр. Пазарджик, където е публикуван разказът ми “Времеви пътувания ООД”.

На 1 октомври, две години след трагичната кончина на патрона на клуба, клуб “Lazarus” издаде своя втори съвместен сборник “Вой”, чийто творби преминаха през веща тройна редакторска шлифовка. Участвам в тази книга с разказа “Адски цикъл”. По-късно заедно с голяма част от клуба направихме премиера в София в Bar Dak, който отново беше препълнен от наши ултраси. А малко след това клубни колеги организираха и проведоха успешни премиери на „Вой“ в Пловдив и Стара Загора.

Моя статия за сборника “Вой” и дейността на Клуб “Lazarus”, със заглавие „Воят в българската литература“ беше публикувана в съботния брой на в-к “Труд” на 14 октомври 2017 г., както и в сайта на вестника.

Фрагменти от разказа ми “Адски цикъл”, с който участвам във втория клубен сборник бяха представени в рубриката “Щипки” в сайта на Пълнощастие, а малко след това имах честта и да бъда представен в рубриката „Какво е да си… „ в същия сайт.

По стечение на обстоятелствата имах шанса да взема участие с разказ по илюстрация в проект, който е все още в развитие на големия художник и наш почетен съклубник Петър Станимиров.

През тази година написах 4 ревюта на български книги и няколко пъти бях сред презентаторите на нови книги на мои пишещи приятели.

Какво следва? Истината е една – няма да скучаете! Редовна реплика на Емил Янев при всеки завършек на глава от риалити-роман по БНР и се надявам искрено да важи и в моя случай. През 2017 г. отново се опитвах да огрявам на няколко фронта – къде успешно, къде не толкова, което постоянно ме обвързваше с различни по смисъл ангажименти и крайни срокове. По принцип често се хвърлям с хъс и вдъхновение в нови проекти и начинания, които изплуват на повърхността и съм благодарен на хората, които стоят зад тях. Отклоних и няколко такива, не защото нямах желание да участвам – даже напротив, а защото щях да се разпилея прекалено много сред тях, тотално неглижирайки собствените си творчески планове.

Но вече твърдо зададох приоритет за 2018 г., целта ми е кристално ясна и ще работя най-вече и единствено за нея, а пък живот и здраве по-нататък ще си проличи кое какво що.

Огромни благодарности на всички мои близки хора, приятели, познати и непознати, които продължават да ме подкрепят и да споделят впечатления и критики за това, което излиза от мен, докато крача, подтичвам в тръс или галопирам по този литературен път.

Страхотни сте, да сте живи и здрави и наздраве!