Подходих с големи очаквания към „Трансформации“-те на Благой Иванов и те се оправдаха и по един неочакван за мен начин. И преди съм чел негови творби („Седем градски гряха“), но за първи път се потопих във въображението му под формата на сборник с разкази. Знам, че далеч не пише от вчера и днес, а е започнал от преди има-няма двайсет години. Още повече, че като кино критик и ценител и върл фен и познавач на хоръра в литературата и филмите човек като него има сериозно отношение към този жанр и в никакъв случай няма да допусне или да се изкуши да ползва уж сигурните похвати в писането, които реално водят към баналното, посредственото, клишираното.
Засегнатите теми в този сборник варират и тяхното разнообразие ми допадна. Дори често експлоатираната тема за вампири, която за мен не е сред най-любимите ми, тук е представена съвсем адекватно и на ниво. Както и останалите творби в книгата. А нестандартните сюжети на някои от разказите индикират за творческа дързост, която тегли читателя към особеното и неизвестното и самият факт, че тези истории са написани така е достоен за уважение. Вътрешните илюстрации от Кристина Стоянова чудесно допълват историите, а корицата, която също е нейно дело е просто жестока.
„Крещяща тишина“ – симпатичен разказ, който доколкото разбрах е писан, когато авторът е бил в тинейджърските си години и еваларка за което. Става дума за някакво гадно хлапе, което обожава да измъчва животинки, насекоми и каквото е по-малко и по-слабо от него. А когато то навлиза в тяхна територия се случва нещо друго.
„Право в десетката“ засяга повече психологичните процеси в героите и въпреки предвидимия финал ме удовлетвори.
В „Червеят“ става дума за един червей, който... както и да е. Някак не беше точно моя тип разказ или може би очаквах нещо различно от финала, но определено е една кадърно написана история.
„Разпит“ е вампирската история, за която споменах по-горе. Вдъхновена от „Интервю с вампир“, тя хвърля различна светлина върху отношенията между хора и кръвопийци, но и със закономерен завършек. Много приятен разказ.
„Този, който ще те изяде“ – заглавието говори доста за разказа. Изживейте последните минути заедно с жертвата и съпреживейте нейния ужас от пролазващата неизбежност, уважаеми зрители.
„Амулетът“ е лъвкрафтовско вдъхновение, което тутакси ме настрои в онзи dark mode, когато чета произведения от бащата на ужаса.
„Преобразяване“ – става дума за върколашко такова. Докато го четох имах усещането, че гледам част от филм, а аз обожавам това.
„Сред живите мъртви“ – накъде без зомбита? Въпреки че винаги съм намирал тази тема за скучновата този разказ далеч не е такъв и наистина ме изкефи.
„Забрава“ е доста любопитен разказ за последните оцелели потомци на човечеството, които се носят в безбрежната космическа шир в търсене на нов дом.
„Човекът с любимите лица“ – точно този сюрреализъм не ме грабна особено, но определено красиво написан разказ.
„Роди се злодей“ – една от май-обемните творби в сборника. Увлекателна история с готино развитие и заявка за нещо колосално, но очаквах някак по-твърд и категоричен финал.
„Паразит“ – неизвестна органична материя, извадена от тялото на пациентка по време на операция привлича вниманието и интереса на лекуващия доктор. Разказът много силно ми напомни на сай-фай хорърът „Life” от 2017. Нямам идея дали е вдъхновен от него, но и филмът, и разказът са яки.
„Апокалиптично“ – един от моите лични фаворити в тази книга. Какви са страстите на малкия човек в лицето на Армагедон? Какво значение има всичко когато земята под теб се разтвори и те погълне заедно със света, който познаваш?
„Изстиващ дом“ – безспорно за мен това разказче от няма и четири страници е вероятно най-силната творба в тази книга. Изложената гледна точка е нетипична, по своему оригинална и чудесно представена. Няма да разкривам нищо от сюжета защото много лесно може да се спойлне.
„Искам да ме мразиш“ – тук навлизаме в странното, алтернативното, сюрреалистичното, защо не и линчовското. Не се наемам да го анализирам, но ми хареса усещането, което този разказ създаде в мен – сякаш и аз бях там при героя – където и да се е намирал, каквото и да се е налагало да прави.
„В търсене на плът“ – ако някога се превърна в зомби, то вече ще знам каква е хавата.
„Жълтият балон“ – симпатичен разказ, за който подозирам, че е творен в по-младите години на Иванов поради логическото несъответствие в сюжета – поне аз така го виждам. Но безспорно е написан чудесно.
„Пробуден в мрак“ – винаги са ми допадали заигравките между реалност и сън. Хубав, напоителен разказ.
„Сърцето на Бог“ – кратък, но много дълбок разказ със силен екзистенциален елемент. Един от най-добрите в книгата за мен.
„Отражението“ – последният разказ от сборника е много добре изпипан и доста ми напомни на „Овалният портрет“ на Едгар Алън По. Мрачните действия, които идеално се вписват в атмосферата на досега прочетеното от книгата завършват с един оптимистичен край – не точно хепиенд, но с усещането за надежда. Една нова такава.
В заключение смея да заявя, че това е един прекрасен сборник, изобилстващ от разнообразни хорър поджанрове. Богатият речников запас, умеловото боравене с езика и гладкостта на текста при четене са налице. Развитите идеи варират от познати до болка, през нестандартни и оригинални такива, до WTF и всяка от тях носи онзи мрачен заряд от авторовото въображение, който се наслагва все повече с всеки прочетен разказ.