С любопитство прочетох дебютната книга на Цветозар Цаков „Винилови души“, която грабна наградата в категория „Проза“ на конкурса „Южна пролет“ 2021 г. Върху книгата е работено доста сериозно (редактор е покойният Марин Бодаков), а и авторът е човек, с разностранни интереси и занимания – все неща, които привлякоха вниманието ми.
Не знаех какво да очаквам, а и не подходих с очаквания, за да мога необременен от тях да попия книгата във възможно най-чистия ѝ вид. Чистосърдечно признавам, че точно този тип начин на писане на проза ми е по-далечен и като цяло не присъства особено много в избора ми на четиво. Което не означава, че не оценявам интересните идеи, неподозираните развои в сюжетите, нетипичната гледна точка, различните перспективи, завидното боравене със словото, богатата езикова (и не само) култура и т.н.
Лично аз не съм фен на тезисни изказвания от типа „нещата от живота са такива, защото са еди-какви си, точка“, но няма лошо – винаги е полезно да видиш нечие друго тежнение. Ако дори някак мога с едно изречение да определя „Винилови души“, бих казал, че са любопитни житейски ситуации или размишления, които се преплитат с необикновени обстоятелства, житейски случки, комични, абсурдни, тъжни, носталгични, идеалистични или привидно нормални, но всъщност далеч не толкова, които преминават през метафорично-поетичното авторово сито, което им придава един характерен послевкус я на магически реализъм, я на неочакван завършек, я на нещо трудно определимо, но определено оставящо те в някакъв особен размисъл.
Този сборник определено е написан кадърно и грамотно, с голямо желание и старание и носи концентрирана и показателна част от авторовия мироглед за... какво ли не.
Ако сте любители на какво ли не, скачайте смело в играта! И във виниловите души!
