Аз лично много се радвам, че моят приятел и колега по перо Дамян Д. Рейнов осъществи своя самостоятелен книжен дебют и то почти по едно и също време с моята книга. Тук няма да говоря за себе си, разбира се, но не мога да подмина множеството прилики, които намерих в неговия сборник и моя – огромното жанрово разнообразие, различните идеи, сходните възгледи за някои неща и т.н.
Впечатление ми направи изпипаният език, с който се борави и определено е положено старание, за да се получи добре. Не видях нищо претупано, отделено е достатъчно внимание, за да може тези текстове да придобият този добре оформен и приятен за четене вид. И поздравления на изд. „Лемур“, които са изтеглили печелившата карта с този толкова перспективен автор, както и за страхотното оформление на книгата с приятни на пипане твърди корици.
Темите в книгата варират като в добре зареден голям магазин за крафт бира – има богат избор за всеки каприз, чиято консумация оставя приятен послевкус и желанието да пийнеш пак, но този път нещо различно. А сюжетите са наистина разнообразни – истории от света на артисти и творци, крими хорър, арт хорър (май току-що си съчиних нов поджанр), трилър, мистерии, фантастика, екшън, хумор и още куп разновидности, за които не се наемам да именувам, за да не кажа някоя глупост. И общото между всички тях е, че са разказани увлекателно и с огромно желание и любов.
Всички разкази имат своите си достойнства, но за себе си бих отделил „Вдъхновенията на Артиста“, „Гората на мъртвите“, „Новият господар“, „Снайперистът“, „Човекът в огледалото“ и „Изложбата“ като мои фаворити.
Еваларка на автора и нека знае, че летвата вече е вдигната високо и очакванията за следващата книга ще бъдат високи, но доколкото го познавам той не би избързал да я издаде бързо за сметка на качеството. Затова нека изчакаме търпеливо следващия книжен разкош, хубавите неща стават бавно... Но пък никой няма да се разсърди, ако излезе и по-скоро.