2019 г. беше интересна и различна за мен и внесе промени, някои от които инициирах сам. В началото на годината навръх тригодишнината на клуб Lazarus казах сбогом на тази организация и продължих пътя си самостоятелно. Причините за това решение споделих лице в лице с моите приятели и както им казах тогава желая им успех както като клуб, така и като индивидуално творческо развитие и могат да разчитат на моята подкрепа.
През януари участвах за пръв път от известно време в четенето на „Истории от някога“, за да уважа четиригодишния юбилей на тази инициатива с разказа си „Гората на плодородието“.
По отношение на разказите мога да се похваля със седем написани такива. Най-сетне завърших разказа, който бях започнал предходната година. В крайна сметка се получи обем от 30 страници на Word и смятам това да бъде творбата, която ще даде заглавието на бъдещата ми дебютна книга. През своето развитие този разказ претърпя множество промени и най-разнообразни начини на неговото писане включително писане на ръка в тетрадка и писане в Google Docs на телефона докато крачех на бърз ход няколко километра на пътеката във фитнеса. По този начин написах и „Друга реалност“ – кратко разказче, с което кандидатствах за инициативата „Спирка за разкази“ – отпечатване на избрани разкази и поставянето им на определени спирки в София, Варна и Пловдив.
Към момента съм в процес на завършване на последния разказ, който глася за бъдещия ми сборник и е единствено въпрос на воля и дисциплина да го приключа овреме.
В августовския брой на списание “Осем” бе публикуван разказът ми “ВИП зала за прераждане”, с който спечелих поощрителна награда от конкурса им за фантастичен разказ в края на миналата година. Специални благодарности на Вичи Йорданова – за първи път някой прави илюстрации специално за моя творба.
В края на август бях поканен да прочета мой разказ на съвместната инициатива на литературен клуб „Отвъд кориците“ и основателите на сайта „Tetradkata.com”, наречена „Отвъд кориците на Тетрадката“, който се проведе в клуб „Журналист“. Прочетох разказа ми „Нещото“ от 2015 г., който специално за случая редактирах из основи.
В началото на септември заедно с Валентин Попов-Вотан посетихме първото издание на „Десант на книгата“, който се проведе във Военния клуб в гр. Русе. По своето същество това бе двудневно мероприятие с разнообразна програма, която включваше презентация и продажба на книги, четене под музикален съпровод, детска арт работилница и други подобни дейности.
В края на септември по покана на “Отвъд кориците” разказът ми “Цветът на живота” бе публикуван на техния сайт.
Горе-долу по това време в есенно-зимния брой на сп. „Дракус“ на бял свят се появи разказа ми „Пилешки сърчица с лук“, който през 2015 г. бях написал и прочел наживо на месечната тема на „Истории от някога“.
През октомври отново се включих в четенето на „Истории от някога“ и по тогавашната фентъзи тема „Пустинен воин“ прочетох разказа „Свещените камъни“, който спечели първо място на гласуването от публиката. По-късно беше публикуван в сайта на „Тетрадката“.
Малко преди края на второто десетилетие от второто хилядолетие се сбъдна моя отдавнашна мечта и с радост мога да се похваля, че вече си имам сайт (да, точно този), където мога да качвам всичките си графомански словоизлияния, размисли и страсти. След 8 години блогърстване в три блога на две различни платформи и 5 години писане на разкази, ревюта, статии, публикации и т.н. най-сетне систематизирах всичко това по най-адекватния по моя преценка начин в това виртуално кътче където всичко си идва точно на мястото. Виновникът и основният двигател това да стане реалност е Геро Николов, който сe съобрази с всичките ми изисквания, търпеливо понесе всичките ми претенции, стоически издържа на всичките ми условия и сам предложи чудесни решения, за да може този сайт да стане точно такъв какъвто си го представях. Банерът и всичките вариации на логото са дело на талантливата Катя Манкова, която със слонско търпение и шаолинско спокойствие изтърпя безбройните ми желания и прищевки и вложи парченце от душата си, за да придобият този елегантен вид.
Освен здраве през новата 2020 г. си пожелавам и желязна самодисциплина, за да задраскам още един ред от списъка с мечтите, а на вас приятели желая здраве, кураж и смислени преживявания със стойностни хора.
Наздраве, играта продължава!