Равносметка за 8 години блогърстване

Спомням си през 2012 г. колко старателно си водех бележки, с какъв хъс седнах да пиша и с какво вълнение качих първата си изобщо публикация в нета на име “За ТВ рекламите” в най-първия ми блог в платформата blog.bg. Добрите отзиви ме окрилиха и продължих да пиша за различни теми, за които чувствах, че имам какво да кажа. Постепенно станах част от това т.нар. блог общество и ставах свидетел на всевъзможни взаимоотношения между разни потребители, техните коментари, шеги, иронии, измислени войни и прочие неадекватно поведение.

По естествен начин изгубих интерес от подобни простотии и реших да мигрирам в по-цивилизована платформа, а именно WordPress. През 2013 г. създадох блога misterlostov и в периода на динамични политически и обществени промени около 2013-2014 г. пишех активно по тази тематика. Оттогава са и постовете с най-много посещения. Закономерно това също ми омръзна. Сега осъзнавам, че тогава съм имал нужда да напиша всички тези неща и един вид да излея душата си, да споделя възмущението си от нещата, които се случват в нашата държава. Но впоследствие си дадох сметка, че предпочитам да насоча енергията си в нещо по-креативно и смислено отколкото само да лая колко зле е всичко.

Има още...

Равносметка за 2019 г.

2019 г. беше интересна и различна за мен и внесе промени, някои от които инициирах сам. В началото на годината навръх тригодишнината на клуб Lazarus казах сбогом на тази организация и продължих пътя си самостоятелно. Причините за това решение споделих лице в лице с моите приятели и както им казах тогава желая им успех както като клуб, така и като индивидуално творческо развитие и могат да разчитат на моята подкрепа.

През януари участвах за пръв път от известно време в четенето на „Истории от някога“, за да уважа четиригодишния юбилей на тази инициатива с разказа си „Гората на плодородието“.

По отношение на разказите мога да се похваля със седем написани такива. Най-сетне завърших разказа, който бях започнал предходната година. В крайна сметка се получи обем от 30 страници на Word и смятам това да бъде творбата, която ще даде заглавието на бъдещата ми дебютна книга. През своето развитие този разказ претърпя множество промени и най-разнообразни начини на неговото писане включително писане на ръка в тетрадка и писане в Google Docs на телефона докато крачех на бърз ход няколко километра на пътеката във фитнеса. По този начин написах и „Друга реалност“ – кратко разказче, с което кандидатствах за инициативата „Спирка за разкази“ – отпечатване на избрани разкази и поставянето им на определени спирки в София, Варна и Пловдив.

Към момента съм в процес на завършване на последния разказ, който глася за бъдещия ми сборник и е единствено въпрос на воля и дисциплина да го приключа овреме.

Има още...

Равносметка за 2018 г.

И тази година беше хубава. Отчитам се с три публикации на хартия, една електронна такава, ревюта на десет български книги, кратко телевизионно участие и поощрителна награда от конкурс на сп. „Осем“. В творческо отношение доста забавих продуктивността си и срам-несрам един-единствен разказ го мъча цяла година. Че дори и не е завършен – ужас просто. Но пък когато това стане, а то ще стане – ще се получи много як, обещавам. Та как така имам три публикации на хартия, пък съм написал един разказ и то не докрай? Как става тази работа? Просто: лежа на стари лаври. Но всичко по реда си.

Това лято се присъединих към Доротея Луканова, която беше събрала средства и дари полезни неща за отдела за лечение на диабет в Педиатричната болница и беше уредила медийно отразяване. Припомням, че две години по-рано тя бе инициирала създаването на сборник с разкази „Детство“ от множество автори, които описват свой детски спомен и продажбите, от който отидоха за борба с диабета. Тази смела и неотстъпчива жена не се спря дотам и продължи с благородното си дело, та ето как се озовах при нея – защото бях един от авторите от книгата, а и единствен отзовал се. Всичко мина много приятно, екипът на bTV се държа изключително професионално.

Има още...

Равносметка за 2017 г.

Забелязвам интересна тенденция, откакто започнах да пиша – колкото по-малко разкази пиша през годините, толкова повече от тях биват публикувани на хартия. 2017 г. също не беше изключение. Написах 6 разказа и точно толкова мои писания бяха публикувани. Но не същите. Това едва ли ще продължи по същия начин, но пък отминалата година се оказа доста интересна и в някакъв смисъл – успешна за стремежите ми да се изявявам в литературната сфера.

Открих годината с участието ми в сборника “Морето!” с разказа “Сред свои” в резултат от едноименния конкурс в рамките на Есенни ахтополски празници 2016 “Паламудени вдъхновения и странджански седенки”, организиран от Сдружение Лумен.

В първия за 2017 г. брой на сп. „Дракус“ беше публикуван разказа „Кошмари от кухнята“, който в предходната година четох на едно от месечните четения на инициативата „Истории от някога“ и беше гласуван на първо място в традиционния вот на публиката.

А на юбилейното издание на „Истории от някога“ когато този проект на Ники Николов-Козия навърши две години, получих грамота за „Добро другарче“ за четене на разкази на други автори през 2016 г. А през същата вълнуваща и (без)паметна вечер, публиката, която преливаше и преизпълваше Bar Dak гласува четения от мен разказ „Междугалактическо риалити“ на първо място.

През април излезе петият сборник с фантастични разкази от поредицата “Мечове”, “Мечове във времето” от Национален клуб за фентъзи и хорър “Цитаделата”. Имах честта да бъда в компанията на страхотни остросюжетни автори и да съм част от тази великолепна поредица с разказа си “Времеви комарджия”.

Има още...

Равносметка за 2016 г.

С риск да изглеждам, че се самопотупвам по рамото (но какво пък толкова), смея да твърдя, че в творческо отношение 2016 г. бе по-успешна за мен от предходната. Случиха се много хубави неща като членство в клуб, 14 написани разказа, 5 публикации на хартия, множество електронни публикации в различни сайтове (включително и няколко интервюта, ти да видиш), добри резултати от конкурси за разкази, участие в инициативи и мероприятия и първата ми литературна награда в живота. Та по хронологичен ред:

В края на 2015 г. имах честта да бъда поканен от Бранимир Събев да стана част от новосформиращия се тогава клуб на авторите на хорър „Lazarus” (Horror Writers Club Lazarus), основан в памет на трагично загиналия Адриан Лазаровски. Клубът бе официално учреден на 3 януари 2016 г. и оттогава започна да придобива все по-голяма тежест и авторитет в литературните среди. За това говори първият общ сборник на клуба „Писъци“, който получи високи оценки и направи добро впечатление на читатели, фенове, критици, автори и издатели, както и донякъде разбуни духовете в някои общности, което е напълно закономерно. В този сборник присъства разказът ми „Speculo Veritatis”. „Писъци“ излезе под №13 в култовата поредица на изд. Gaiana book&arts “Колекция Дракус“. Прескачам за малко напред във времето, за да спомена и издаването на знаковата книга на клуба – сборника с разкази на Адриан Лазаровски „Сбъдващия мечти“ отново в “Колекция Дракус“, видял бял свят благодарение на всички от “Lazarus”. Книгата, която е в памет на нашия патрон събира за пръв път на едно място всички публикувани негови разкази.

На 21 април 2016 г. получих първата си литературна награда в живота – трето място на националния конкурс за публикуван къс разказ за автори до 35-годишна възраст “Рашко Сугарев” – 2016 г., организиран от Национален дарителски фонд “13 века България” за разказа си “Деветият живот“.

Има още...